ЛЕТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ВАРИАЦИИ! Диана Дамянова: Пеевски ще има думата на втория тур на президентските избори. Дума, която може да се окаже с доста важно значение...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Осем месеца след като „добрите сили“ се клеха, че ще излъчат по най-демократичен начин (с вътрешни избори или чрез нещо още по-демократично) своите кандидати за президент и вицепрезидент, имаме нещо подобно на нула.
Демократичният форум, състоящ се от демократични (единствени) индивиди, както можеше напълно демократично да се предположи, съвсем не се справи с тази простичка задача, а единствената смислена кандидатура пък някак си не иска да бъде демократично издигната по партийна линия.
И това е обяснимо. Първо – Гюров им е ял попарата. Второ – вероятно партийното издигане затваря (в рамките на наличните 10–15%) подкрепата за кандидата на „добрите сили“. Трето – позицията на Гюров като служебен премиер и успешното тип „ТикТок“ налагане на образа му му дават (вероятно) повече гласове от тези на самата общност, гордо наричаща себе си демократична.
Проблем ли е забавянето?
Ами не, съвсем не.
Тази общност гласува по зададен знак, готова е дори да съкрати с 6 часа престоя си на Миконос и по доста добре изградените си социални канали успява много бързо да „разпрати“ съобщенията си.
Така че „демократичните“ гласове са в кърпа вързани на Гюров, а дали ще му стигнат, за да стигне до повече от под крушата, това не мога да знам.
Защото не знам какво ще направи ГЕРБ, който със своя вот със сигурност може да даде (на първи или на втори тур) допълнителна сила на гюровата кандидатура. И да допогуби себе си.
Тонове думи се изказаха за това колко е загубила „демократичната общност“ от сглобката, която си беше баш коалиция, но като ленчетата нарекат нещо сглобка, то то е сглобка и толкоз.
Недостатъчно мастило се изписа за това колко е загубил ГЕРБ от нечистоплътното (в политическия смисъл) си сглобяване с ПП–ДБ.
По мое скромно мнение, ако не загуби автоматично, то поне направи повече от половината си избиратели склонни да го напуснат, което те направиха (по различни причини и съображения) на изборите тази година.
Управляващата партия, от своя страна, бързо се справи с обявяването на подкрепата за настоящия президент, което беше и повече от логично, и сега с ускорени темпове се е заела да направи това, което никоя от „новите“ партии в последните години не успя да направи – да се вкопае в земята, да се установи на терен, да създаде т.н. структури.
Не че структурите имат някакво особено значение при лидерските партии (че то и при другите), но със сигурност местните партийни общности дават допълнителна сила на партията, а когато тя е управляваща (еднолично), то конформистките настроения водят до голям прилив на народ.
Така че прогресивните са обречени да успеят в това начинание – изграждане на структури – защото го правят във верния момент (който всички други пропуснаха, а именно когато са на върха на властта), защото го правят с пари и възможности и защото в голяма степен създаването на структурите им представлява „приобщаване към тяхното дело“ на „чужди готови кадри“.
Така, каквото и да стане с управлението на страната през следващата година, а то май нищо особено няма да стане, ПБ ще посрещне годината на местните избори със свои стабилно изградени структури.
И тогава ще се види каква е всъщност политическата карта на България. Защото ще е минала година и половина от управлението и ако оценката на хората вече ще е трезва, вероятно доста голяма част от подкрепата ще е намаляла. Знанията на хората за компетентността на властта ще са се поувеличили (да е жива и здрава външната министърка, защото тя е еталон, а и цялата дамска компания в МС, но затова трябва да се напише отделен трактат). Накратко, тогава народът ще е вече трезв и лишен от илюзии.
Разбира се, някои факти започват да се набиват в съзнанието на населението, което, макар и през август, няма как да не се пита разни въпроси, като например: абе, къде са реформите, абе, тези хора как са натрупали това богатство от сделки с имоти /то сделките на министъра на вътрешните работи могат да служат хем като учебник по инвестиции, хем като потъводител за разследвания/, абе, кой, по дяволите, държи половин милион евро в кеш у дома си. Но и разни други, по-важни и много бройни – но най-важният от тях е: абе, на мен с какво ми стана по-хубаво, освен че се успокои политическото кречетало. Въпроси ще изпълнят дневния ред.
След още малко глупостите от типа „кошница с грижа“ вече не само ще предизвикват смях, но и гняв.
И тогава местните избори ще дадат отговор на важния въпрос. Ще получи ли цялата власт Радев, или ще се спъне в собствените си намерения.
Тук се вижда и новата цел на Борисов.
ГЕРБ сякаш не е точно опозиция, а по-скоро политическа сила, която се „преоблича“.
На мястото на старите и понякога доста овехтели в политическия смисъл на думата кадри се издигат нови професионалисти.
На мястото на дискредитирани или направо откровено обвинявани в корупция кадри, Борисов издига „новите на ГЕРБ“ – стояли далеч от управлението, без „скелети в гардероба“. Въобще, новото поколение, което (както Борисов не пропуска да обяви, подкрепено от старите кадри) ще се бори на местните избори.
А дотогава много вода ще изтече.
Съвсем друг е въпросът как Борисов смята да изкара тази година и половина, освен в кампания за местните избори, която вече е започнал.
Добра е идеята му всеки бъдещ кандидат за кмет да придобие национална известност и име още преди изборите. Въобще, тази тактика на Борисов, различна от типичната му, а именно да крие името на кандидата си до последно, може да донесе в една дълга кампания дивиденти за партията му.
Но мълчанието за президентските избори (да, да, знам, никак не е лесно да се позиционира сега в тях), практическото отсъствие на опозиционно поведение, такова, което да формира обществено мнение и така нататък – всичко това съвсем не работи в полза на ГЕРБ.
Въобще, труден период, но пък си има структури, нови кадри и някаква перспектива да се заяви като алтернатива, което засега никому другиму не се получава.
ДПС и „Възраждане“ се борят да запазят и разширят своето, което в условия на тотална еднолична власт хич, ама хич не е лесно.
Костадинов трябва да преборва Радев на „собствен терен“, а Пеевски по-добре да се „облегне“ и да изчака позитивите от кампанията на добрите сили, водена срещу него.
Защото „Глово“ получи толкова силна подкрепа в населението след атаките на Мирчев, че няма да е невероятно, ако ежедневните литературни форми, чрез които лидерите на добрите сили продължават да се „борят“ срещу Пеевски, да водят до разширяване на подкрепата за самия Пеевски.
А и той, Пеевски, ще има думата на втория тур на президентските избори. Дума, която може да се окаже с доста важно значение.
Същото важи и за Костадинов.
А засега въпросът е коя е втората политическа сила в страната, кой ще се заяви и ще се прояви като истинска алтернатива на настоящата власт.
Защото през декември миналата година едни политически сили вдигнаха знамето на революцията, а съвсем други се „почерпиха“ с победата.
Това вече е история, но историите, особено в историята, са много важни.
Кой ще е вторият в президентските избори и ще може да спори на балотажа е не само важно, то е просто показателно за това „а какво след Радев“, щото изстрадалата Родина няма да вземе да свърши с Радев, я!
Диана Дамянова, пиар експерт, във Фейсбук
