Ликвидираха „Урологията“ на Първа МБАЛ, хиляди нуждаещи се остават без грижи
Столична община наскоро е вложила над 800 хиляди лева за оборудване, сега не е ясно дали то няма да отиде в частни болници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Закриха „Урологията“ на Първа МБАЛ. Това е стъпка към ликвидацията на общинското здравеопазване в България, което ще засегне хиляди пациенти. Постепенно болниците се превръщат в хосписи. Това заяви д-р Стоян Георгиев, началник на закритото отделение по „Урология“ на Първа МБАЛ, известна в миналото като Първа градска болница, Самото закриване е изненада за всички, станало е скоротечно, само за 24 часа.
“Отделението е с достатъчна активност предните години и с известни затруднения през настоящата, които се дължат на намаляването на лекарите и медицинските сестри. Те отидоха за по-високи заплати и да се реализират в частното здравеопазване. Да не цитирам имена на болници, но те са привлекателни, конкурентни. Но това е началото на края, може би малко силно казано, на общинското здравеопазване, за което отговаря като собственост принципалът – Общинският съвет. Без отговор останаха моите въпроси и желания да се установи доколко Общинският съвет е информиран като собственик, доколко кметът на София е информиран, че в една болница се извършват структурни промени, съкращава се работещо звено, което има биография, има активи на стойност до 1 милион лв. преди няколко години“, подчерта д-р Стоян Георгиев.
По думите му, когато отделението беше окомплектовано с достатъчен брой лекари, от 2012 до 2015 година, през него минаваха по 1200 души и се извършваха 1000 операции с различна степен на сложност. Тази година обаче поради оголването на отделението откъм лекари през него са минали 500 човека, а извършените операции са 400. Отделението няма смъртни случаи. Основна причина да се стигне до закриването му са ниските заплати, категоричен е д-р Георгиев. Предложенията му за вдигане на заплатите са били отхвърляни от ръководството на болницата. Специалистът обобщава, че закриването на отделенията в нечастните болници „е началото на края на общинското здравеопазване. Нещата в него са на ръба. В кадри и заплати не се инвестира. Всичко е оставено на доизживяване. Това ще даде много лош терапевтичен резултат от нашата работа. Постепенно болниците се превръщат в един хосписи с повече лекари и сестри“.
„За нас остава въпросът без отговор – защо това се случва, това е абсолютно алогично, неприемливо е от човешка, медицинска и всякаква гледна точка. Да закрият отделение, в което в момента се оперира. Това не може да се случи никъде, дори и в Северна Корея не може да се случи“, подчерта лекарят с 35-годишен стаж. Собственик на болницата е Столичната община, но решението е взето не на сесия на общината, а от борда на директорите на лечебното заведение. В разговор с нашия репортер изпълнителният директор на болница д-р Цветомир Димитров заяви, че то се закрива поради невъзможност да изпълнява функциите си. В него работи само един лекар-уролог, който е Стоян Георгиев, и двама стажанти, които не могат да извършват операции. Димитров твърди, че решението за закриването на отделението не е еднолично - цяла година група от експерти се е занимавала с този въпрос. Самото отделение е било прекатегоризирано от 3-то на по-ниското 2-ро ниво и групата е стигнала до становището за закриването му.
Според Столичната община въпросната група е достатъчно представителна и компетентна, в нея влизали експерти, администратори и външни оценители. Решението за закриването е в съответствие със закона и съществуващите наредби, твърдят още от Общинския съвет. От там обясниха, че тя е взела становище по случая още през февруари. Димитров изтъкна и друга причина за закриването – лошите финансови резултати на отделението. „Изпълнителният директор лъже“, възрази началникът на отделението д-р Стоян Георгиев. В отделението работят не един лекар и двама стажанти, а един лекар и двама специализанти, които са пълноправни лекари. Нещо повече, има и още един лекар със специалност д-р Цветанова, която пред мен каза, че е била принудена да подаде молба за напускане.
„Освен това законът позволява едно отделение да работи на първо ниво. Защо отделението не бъде прекатегоризирано на това ниво, ами направо се закрива. В страната не едно и две болнични отделения работят на такова ниво“, възрази д-р Георгиев. Що се отнася до финансовата страна на въпроса, той изтъкна, че предназначението на една болница не е да лекува финансите. Само че последните две години осем уролози се разбягали в частни болници заради по-високи заплати. Едната е в Панагюрище, нищо че трябва да пътуват всеки ден дотам, а другата е „Софиямед“.
„Вместо ръководството на болницата да вдигне заплатите и да привлече специалисти, то ме изкарва виновен, че не мога да създам нов екип“, сподели д-р Георгиев. Решението обаче да се закрие временно отделение, за да се потърси друг екип, звучи нелогично. Вместо да го закриват, защо ръководството досега не е потърсило начин да попълни екипа, включително и с по-високи заплати? Пред репортера на БГНЕС млад лекар от отделението, който вече не работи в него, призна, че бил посъветван да го напусне, защото то е безперспективно. Това не говори ли, че закриването на отделението е търсено и умишлено? И дали въпросната група и Общината като собственик на болницата са задължили ръководството й да предприеме необходимите усилия за попълването на екипа? Има и друго. Последните две години Общината е вложила 840 000 лева за оборудване в отделението. Сега то трупа прах. Не би било излишно съответните контролни органи да проследят в чии ръце ще отидат тези активи. Дали няма вече намерен купувач за тях, от което някои лица ще приберат съответните комисионни?", пита докторът.
60-годишният Стоян Георгиев има 35-годишен стаж. Навремето е работил 4 години в Михайловградската окръжна болница, после 16 години в „Пирогов“, създал е и е ръководил 4 години урологичното отделение на Четвърта Градска болница, бил е и началник на „Урологията“ в Пета МБАЛ, на Втора урология в Пирогов, работил е и в инспектората на здравното министерство. В страната се наблюдава тенденция общинските болници да не се стремят към привличането на млади кадри. В тях работят доктори с доста натрупани години, някои са и пред прага на пенсионирането. Дали тези лечебни заведения не са оставени на доизживяване, на отмиране от само себе си? И дали това не е нещо като „еволюционна приватизация“ на здравеопазването ни с всички тежки последици за обеднялото ни население, а също за демографската катастрофа на страната ни!
