ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това, за което от 1 г. насам не спираме да говорим, че правителството няма капацитет, вчера пристигна черно на бяло от Брюксел. За наш срам, за наше голямо съжаление, заяви в социалната мрежа Лиляна Павлова.
Във всички области, в които трябва да има прогрес, се отбелязва регрес. Какво още трябва да се случи, за да разбере премиерът Орешарски, че наистина трябва да си тръгне? В името на България. В името на нашите деца, в името на днешния ден.
Цяла Европа излиза от кризата, а ние продължаваме да дълбаем в нея. И вместо да търсим мерки за възраждане на икономиката, получаваме заплахи за вдигане на данъците и уверение, че ще бъде отпечатан дълг от още 3 млрд. лева. Три милиарда лева, които вместо да бъдат дадени за икономически мерки и в подкрепа на бизнеса, ще отидат за погасяване на пожари и утре няма да доведат до 1 лв. възвръщаемост.
Очевидно е, че ЕК за последните 5 месеца два пъти обръща специално внимание на борбата с корупцията. Първия път в доклада в рамките на механизма за сътрудничество и оценка и втория - сега в препоръките по отношение на Националната програма за реформи и Конвергентната програма за 2014.
Не аз, а икономисти сутринта обясняваха, че приходните администрации не работят. От Европа ни казват, че отново се вихри сенчестата икономика, а ние допълваме, че сме на стъпка от разклащане стабилността на валутния борд.
Не стига, че това правителство е неспособно да задвижи икономиката, но и с лекота губи парите по оперативните програми. Те са на път да отнемат живителните капки инвестиции поради нехайство и немощ.
Предстои да се простим с 1,5 млрд. лв. от парите по ОП Околна среда, в риск са над 500 млн. лева по ОП Регионално развитие, още толкова са под заплаха по ОП Конкурентоспособност. Даже най-успешната програма, декларирана и от правителството, и от ЕК - ОП Транспорт, е на път да стане много рискова и да загубим още стотици милиони.
Как само за една година управляващите успяха да върнат България в зората на демокрацията.
Ако четем доклада като се абстрахираме от годината върху него, уверявам ви, оставам с усещането че четем доклад от предприсъединителния период на страната ни. Дори по-зле. Тогава поне финансите ни бяха стабилни, а бордът – непоклатим.
Колко още трябва да стоим в ъгъла и с наведена глава, срамувайки се от днешното управление на България? Колко още може да понесе достойнството ни като нация, за да търпим пълни некадърници начело на страна ни. Капка отговорност нямат ли поне пред децата си и с какви очи им обясняват, че всички други са лоши, само те са оправни. Колко време и кого заблуждават?
Затова новият въпрос вече не е КОЙ, а КОГА! Няма време, България има нужда от реанимация, докато не е станало прекалено късно.
