Ловджии недоволстват заради частните ловни стопанства с огради

Животът днес

Ловджии недоволстват заради частните ловни стопанства с огради

22894
на 02.11.2014
Ловджии недоволстват заради частните ловни стопанства с огради
Автор:   ПИК

Бракониерството, което се контролираше от държавата, вече се заменя с “интензивно ловуване” без контрол в заградени площи, твърдят селяни и ловджии от Родопите.

препоръчано

“Обикновения човек ще го глобят сурово, ако убие дивеч, но какво става зад огражденията на частниците, никой нито знае, нито следи”, казват в планината. “Не можем да идем спокойно до нивите си с картофи. Няма как да берем билки и гъби, не ни допускат”,  оплакват се хората в доспатското село Касъка, пише "24 часа".

В местността Оман, която е частно ловно стопанство, попадат 450 дка на 93-ма местни жители. Тя включва и вододайна зона, от която се снабдяват селища в общините Доспат и Борино. Земите и горите на част от чепеларското село Забърдо също попадат в ловно стопанство, дадено на концесионер. То е с железни огради, които се вият из стръмнините.

Почти няма селище, което граничи с ловно стопанство, независимо дали е държавно или частно, което да няма проблем, казва шефът на ловна дружинка “Чернатица” в село Хвойна Борис Къдрински.

Според него цялата планина от Орехово до Чепеларе е оградена. Ловците освен капани срещали в гората малки ограждения, които са натъпкани с наловен дивеч. Местните сe жалват още, че от всички страни са заклещени с частни ловни стопанства.

В Лъки, но от държавно, пищят от десетилетия. Там е резерватът “Кормисош”, създаден през 70-те и 80-те години на миналия век. След село Белица в посока резервата е имало бариери със служители от УБО, разказват местните. Старателно бил проверяван всеки, който иска да ги премине. Властта се погрижила горите наоколо да се населят с елени, муфлони, кози. Стопанството става огромно и заема цели 41 930 хектара.

За да не се пречи на елитните ловци, дори жителите на село Хамбар били изселени из страната. В района за удобство на големците се прави рибарник и дори хеликоптерна площадка. Стопанството заема част от Преспанския дял на Западни Родопи. Най-високата му точка е връх Преспа - 2001 м, а най-ниската е при вливането на река Сливов дол в Чепеларска река - 380 м. Тук Тодор Живков, който е водил соцлидерите на сафари, е ударил онова прочуло се диво прасе, което с трофея си го направило световен рекордьор.

В това стопанство експрезидентът Първанов също застреля вълк, а снимката му пред бившата ловна резиденция на Тодор Живков обиколи медиите. Сега то също е отдадено на концесия за 15 г.

От южната страна на стопанството също са вдигнали ръце. Преди година само за броени дни пратиха протестно писмо с подписка от 1682-ма души, с която се настоява да се предприемат решителни мерки срещу заплахата от мечки. Местните твърдят, че стотиците мечки излизат от огражденията и им ядат животните.

Авджиите, които се събраха на протест тази седмица в Хвойна, твърдят, че държавата губи за сметка на частните ловни стопанства. Те са категорични, че частниците ловят дивеча от гората и го пускат в огражденията си.

“Животните не си доставят сами храна и реално стават вече питомни, след години няма да има диво прасе например”, дава пример ловецът Никола Простов. Той е и планински водач и в горите е срещал бариери, които пречат на туристите да идат до манастири, светилища и скални местности. Освен това противоконституционно правели записи с камери на хората в планината.

 Използвайки закона и институциите, олигарсите се превърнаха във феодали с имения, каза на митинга Простов. Той дава пример как хора са снимани в района на Бяла черква. “Ако някой иде там тайно с жена, след това може да бъде изнудван”, допуска Простов, който е бивш полицай.

Протестиращите приеха декларация до Министерския съвет и Народното събрание, в която настояват да се променят текстове, с които се нарушават конституционни права за безпрепятствено преминаване, ограничава се достъпът до частна собственост. Те поискаха да се забрани и поставянето на камери в гората.

В отдадените на концесия полета дивечът се избива безразборно и без да се спазват сроковете на ловуване, а всички печалби от отстреляния дивеч отиват в джобовете на концесионерите. От всичко това губят редовите ловци, като плащат непосилни такси на държавата, без тя от тия такси да инвестира за възпроизводство на дивеча.

Според редовите ловци от раздадените ловни площи от държавата срещу концесии на година се “стеснява” тяхното пространство.

“Разговарял съм с ловната дружинка от Хвойна. Казват, че няма проблем, а отправят обвинения, които не разбирам”, коментира Светослав Кръстев, представител на ловно стопанство “Халпач”. Според него останалите 3 дружинки , с които граничи стопанството, били доволни, тъй като въпреки оградите животните мигрират свободно, минават и на тяхна територия.

“Ние имаме достатъчно животни, за да ловим и да пускаме вътре, друг е въпросът, че те ловуват от октомври до януари и сами си пъдят дивеча. Има проблеми между хората и концесионерите, но те не са тук”, категоричен е Кръстев. Стопанството е около 2700 хектара и има огради на 300 от тях. Освен за ограждения като концесионери инвестирали в пътища и храна за животни. В него има назначени 12-13 души, които имат постоянна работа.

“Табелката, че е забранено преминаването, е поставена през 2010 г., това стряска хората, но реално вътре влизат и дървари, и гъбари, никой не им пречи”, казва Кръстев.

По правилата на един ловец се полага 72 хектара ловна площ, т.е. ако в една дружинка членуват 50 ловци, то те трябва да имат 3600 хектара ловна площ, каквато малко дружинки притежават. Между концесионираните площи и тези на ловците има така наречената буферна зона, която също е в ущърб на дружинката, тъй като в нея не може да се ловува. Дори нещо повече - в нея се слагат капани с цел улавяне на дивеч, който бива пускан в загражденията, твърдят потърпевшите.

Само на територията на Южноцентралното предприятие, чието седалище е в Смолян, но попадат горите и на Кърджали, Пазарджик и Пловдив, има 7 държавни ловни стопанства с площ 138 818 хектара. Дивечовъдните участъци пък са 42, като 22 от тях с площ 73 826 хектара са отдадени на юридически лица за стопанисване и ползване на дивеча.

В региона има 25 ловни сдружения с 370 дружини, които обхващат “армия” от 24 430 ловци.

Сподели:
Бомба x
СКРОМЕН ПРАЗНИК: Отбелязваме паметта на един смирен Божи угодник СКРОМЕН ПРАЗНИК: Отбелязваме паметта на един смирен Божи угодник
ПИК TV x
САМО В ПИК TV: Миро от Биг Брадър строял жилищен комплекс за милиони преди смъртта си САМО В ПИК TV: Миро от "Биг Брадър" строял жилищен комплекс за милиони преди смъртта си
ново
Днес: 41
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК
Сега
-
четат това