ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дори и на 1 крак, страстен ловец излиза на излет с пушката всеки уикенд и бие глигани. Това е 67-годишният Стефан Петров Стефанов от ловната дружинка в село Ломци към Поповското сдружение, област Търговище. През март месец тази година Стефан губи левия си крак в инцидент, за който му е трудно да говори. Въпреки това не губи кураж, а страстта му към лова надделява. С поставена протеза смелият ловец продължава да преследва дивите прасета. За силата на духа самият Стефан говори пред столичен всекидневник.
"Трудно е да се ловува с протеза, защото не мога да се придвижвам добре. Няма как да отида до мястото, на което искам да застана. Другите ме оставят на самия път. Там мога да ходя нормално. С патерици ми е трудно да се движа из гората. На пътя също има голям шанс да излезе сюрия с прасета", не губи надежда Стефан.
"На последния лов в неделя имахме слука и ударихме една дива свиня. От началото на ловния сезон вече имаме десетина прасета на сметката си. По принцип тази година вървят основно нерези, не пускат стадата в горите и ги гонят. Гората ни е около 200-300 декара. Тази година гърмях по един нерез над 130 кг. С един изстрел го повалих, но след това се надигна, избяга ранен и така и не успяхме да го намерим", разказва страстният авджия. Той дълги години работи с трактори и комбайни в полето, виждал е стотици прасета и отлично познава навиците им.
"Абсолютно няма как да се откажа от лова! Може да го прекрати само Оня от горе. Докато съм жив, ще продължавам да бъда в гората с дружинката. Който има мерак, нищо не го спира", категоричен е Стефан.
"Тръгнах на лов в гората още от 5-6-годишен покрай баща ми. Тогава имаше страшно много дивеч - прасета, зайци, фазани навсякъде. Имам много трофеи на сметката си. Най-големият ми глиган беше с 23-сантиметрови глиги", хвали се Стефан.
"Много съм запален по водоплаващия дивеч. Падне ли зимата, съм на язовир. Виелици и студ не ме плашат. Много е важно прикритието, при сняг трябва да си облечен с бели дрехи. Не бива да мърдаш по брега, а да застанеш зад някакво прикритие. Нужно е да имаш предварителни наблюдения и да знаеш точно в колко часа идват ятата с патици и откъде прелитат. Може да се използват свирки и изкуствени птици за примамки", разкрива тайните на лова ветеранът. Убеден е, че фарсът със свинската чума е изкуствено раздухан.
"Всичко се направи умишлено. Скоро почва прелетният дивеч, сигурно ще изкарат патешка чума. Забраняват ни лова. Никой не ходи за месото, това е тръпка. Месото можеш и вкъщи да си направиш. Няма как да се унищожи напълно популацията на диви свине", убеден е Стефан Стефанов. Отделно той е и запален рибар.
"Най-голямата ми риба, която съм хващал, е сом 45 килограма. На сметката си имам също толстолоб 38 кг, шаран - 15 кг. Замятам въдици основно на язовир "Бели Лом", но вече го съсипаха и него".
