Лупи, Румен Петков, Татяна Дончева, Мая Манолова, Цветан Цветанов, Кунева, Минчо Спасов... Тъжният залез на партийните отцепници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво е общото между такива несъвместими политически фигури като Желю Желев, Александър Томов - Лупи, Георги Първанов, Румен Петков, Касим Дал и Корман Исмаилов, Мария Капон, Мартин Димитров, Мая Манолова, Татяна Дончева, Цветан Цветанов и много, много други, чиито имена вече са потънали в пълна забрава?
Общото е едно - че всички те, заемали високи постове в партията си и овластявани благодарение на тях, след отстраняването им по една или друга причина дълбоко са се обиждали, напускали са политическата структура, която ги е извадила на повърхността на общественото внимание и ги е превърнала във фактори, и са създавали нови партии, които оглавяват.
Всички до един обаче заедно с партиите си потънаха в политическото небитие, следвайки бодро принципа "идат кат' аслани, бягат кат' посрани", без да се поучат от грешките на предшествениците си.
Макар до напускането си всички до един да бяха най-върлите апологети на партиите, които ги пръкнаха на бял свят, след отстраняването им се превърнаха в техни най-върли врагове. Последният пример в това отношение е направо зашеметяващ. Защото преди година едва ли на някого би му хрумнало, че бившият втори в ГЕРБ, а в един момент дори и неин лидер, бивш вътрешен министър от правителството на партията, бивш шеф на парламентарната й група и бивш началник на Изборния й щаб Цветан Цветанов публично ще заяви: Не е гордост да си член на ГЕРБ".
И ще тръгне да основава своя партия все с дискредитирани и изгонени заради това хора от ГЕРБ, които са се възползвали от всички блага, дадени им от тяхното членство в тази партия.
Нищо ново под изпепеляващото политическо слънце на България през последните 30 години.
След провала му на вътрешнопартийните избори за президент на СДС за втори мандат, първият му председател Желю Желев основа своята партия Либерална алтернатива, с която се яви на парламентарните избори през 1997 г. и спечели едва 0,32% на вота, когато СДС получи абсолютно мнозинство. Днес никой не си спомня за Либералната алтернатива на Желев.
Примерите за отцепничество в СДС са толкова многобройни, че е трудно да се сетиш за всички, но трима от лидерите на тази партия бяха споходени от сходна участ.
Бившият премиер с първи пълен мандат на кабинета си при абсолютно мнозинство в парламента Иван Костов отцепи сериозна маса от членовете и депутатите на Съюза и създаде своята ДСБ през 2004 г., с която дори успя да влезе самостоятелно в парламента. Впоследствие обаче Костов отново се коалира със СДС и вкара депутати чрез "Синята коалиция". Но през 2013 г. в съюз с Български демократичен форум не можа да прескочи 4-процентната бариера и подаде оставка заедно с цялото ръководство на партията си, загърбвайки активния политически живот. В момента ДСБ е почти асимилирана от партията на Христо Иванов "Да, България" в коалицията "Демократична България".
Бившата външна министърка от правителството на Костов Надежда Михайлова, днес Нейнски, която оглави СДС след оттеглянето на Костов, също го напусна след загубата на парламентарните избори през 2005 г. и се присъедини към новосъздадената политическа структура от бивши седесари "Синьо единство". Нейнски стана посланик в Турция благодарение на ГЕРБ, а за "Синьо единство" никой отдавна не е чувал нищо.
Сродна е съдбата и на друг лидер на СДС - Мартин Димитров, който създаде "Синята коалиция" с ДСБ и Иван Костов. След бурни перипетии около неговото избиране и преизбиране за лидер на Съюза, той също го напусна и основа друга политическа формация с името "Нова република", която е потънала в тежка забрава.
Пътят на един от вицепремиерите на БСП от зората на демокрацията Александър Томов, по-известен като Лупи, е витиеват и многообразен. След като създе отдавна забравени структури като ДЕМОС, ГОР и Евролевицата, начело на която през 1997 г. дори влезе в парламента заедно с други отцепници от БСП, днес изпадналия от политиката Томов кръжи по метежническите протести и единственото, което успява да постигне с присъствието си, е да отблъсква хората, които ги приемат за чиста монета.
Тъжна политическа развръзка споходи и бившият лидер на БСП и засега единствен президент с два мандата Георги Първанов, както и неговия сподвижник и бивш кмет на Плевен и главен изборджия в столетницата Румен Петков. След като почти насилствено бяха изгонени от БСП за разколническа дейност, те основаха партията си АБВ начело с Първанов, която през 2014 г. дори влезе в парламента и управлява в коалиция с правителството на Бойко Борисов, но впоследствие се оттегли. Разривът й с БСП стана окончателен след издигането на Румен Радев за президент и отхвърленото от столетницата сътрудничество с нея. Оттогава АБВ е политически маргинал, а днешният й лидер Румен Петков също обикаля по т. н. протести и стряска и присъстващите, и наблюдателите с присъствието си.
Безславна беше участта и на друга бивша социалистка, напуснала партията, която я направи депутат. Татяна Дончева се разсърди на Сергей Станишев, че не я сложи в листата за евродепутати на избираема позиция, макар преди това обречено да се бори за кмет на София срещу Бойко Борисов. И основа своята партия "Движение 21", която в един момент дори се коалира с АБВ и Румен Петков, автор на фразата по неин адрес "Самотата в спалнята ражда чудовища". Оттогава политическата сила на Дончева е със затихнали функции, особено след като през 2016 г. заедно с днешния терорист от метрото Минчо Спасов се явиха за президент и вицепрезидент и спечелиха 1,8%.
Преди това самият Минчо Спасов беше виден функционер на НДСВ, чиито критики доведоха до оставката на Румен Петков като вътрешен министър в правителството на Сергей Станишев. Днес Дончева и Спасов също са върли противници на правителството на Бойко Борисов, застанали рамо до рамо с Румен Петков, а бившата социалистка се препитава като адвокатка на подгонени от прокуратурата олигарси и иска оставката на кабинета и главния прокурор.
От същата категория е и една от най-върлите й врагини Мая Манолова, докато двете бяха депутатки от БСП и заедно внесоха позорната поправка, известна като "Ванко 1", намаляваща наказанията за сводничество. Манолова влезе в челен сблъсък с лидерката на БСП Корнелия Нинова и изплашена, че ще бъде елиминирана от червените редици, потърси съдействието на Бойко Борисов и ГЕРБ, за да бъде избрана за омбудсман. Впоследствие напусна поста, за да конкурира дългогодишния кмет на София и кандидат на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Но след провала си основа гражданско движение "Изправи се.бг", което трябваше да прерасне в партия. Манолова обаче публично се отказа и от тази идея и в момента влиза в челни сблъсъци с кого ли не по улиците, включително и с "колегите" си протестиращи, твърдейки, че иска оставката на правителството на Борисов.
Печален спомен в политиката остави и бившата министърка на евроинтеграцията от правителството на Симеон Сакскобургготски и бивша еврокомисарка Меглена Кунева, който напусна партията, и след сравнително приличното си представяне на президентските избори през 2011 г. основа своята Движение "България на гражданите". С нея влезе в коалицията Реформаторски блок и управлява заедно с ГЕРБ през втория мандат на Борисов, на когото беше дори вицепремиер.
След провала на партията й на парламентарните избори през 2017 г. отстъпи лидерския си пост на Димитър Делчев и оттогава тя е със затихващи функции и обслужва единствено Мая Манолова по избори и по улиците. А бившият й член и депутат от нейните редици Настимир Ананиев, след като напусна ДБГ, създаде маргиналката ВОЛТ, но се занимава със същото.
ДПС също предлага примери на бивши свои членове, гръмко създали нови партии. Такива са Касим Дал и шефът на младежката структура на партията на Ахмед Доган - Корман Исмаилов. След като Дал напусна ДПС през 2011 г. и заедно с Исмаилов създадоха своята Народна партия "Свобода и достойнство" през 2012 г., той не можа да стане депутат в коалиция с Реформаторския блок, постепенно изчезна от публичния живот. Исмаилов пък коалира новата партия с партията на друга отцепничка от СДС, който дори я изпрати като евродепутат - Мария Капон и нейната ЕНП, но без никакъв електорален успеех на избори.
Като неин лидер пък тя работи за първите евроизбори на ГЕРБ заедно с пиара си Арман Бабикян, който днес е запевчик на атаките срещу Борисов и ГЕРБ, но вече лице и глас на т. н. "Отровно трио".
И ДПС има принос за съдбата на отхвърлените бивши лидери на партии. Знаково за него си остава отцепничеството на бившия му председател Лютви Местан. След като бе изловен в опит да преориентира партията от националните й към чужди интереси, тя го отстрани навръх Коледа през 2015 г., а той хукна да се спасява в турското посолство. После, едва ли не с ореола на мъченик, създаде своята партия ДОСТ, но след като на предсрочните парламентарни избори през 2017 г. успя да спечели едва 2,9%, тя затихна и заглъхна, а отцепниците от ДПС, които я последваха, посрамени се върнаха в Движението. Оттогава за Лютви Местан се чува само по повод на един зловещ инцидент, причинен от него на пътя.
Много са политиците отцепници от партиите, които са ги създали и наложили на политическата сцена като техни членове и обществени фактори. Нито времето, нито пространството са достатъчни, за да бъдат изброени до един макар и само за 30 години.
Резултатът обаче винаги е един и същ и твърде плачевен - колкото повече партии, толкова по-малко лидери и политици. И това ще продължава, докато вкупом не проумеят, че на политическата сцена са светили с отразената светлина на своите партии родителки, а без тях не ги очаква нищо друго, освен тъжния политически залез на всички отцепници от тях. И пълна забрава в политическото небитие.
