Любляна: Само Македония и Словения бяха готови за членство в ЕС след разпада на Югославия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
При разпадането на бивша Югославия само Македония и Словения отговаряха на правните критерии за членство в ЕС и НАТО. Това заяви специално за БГНЕС председателят на словенския парламент д-р Милан Бърглез. Когато говорим за Македония, всяка една от държавите в Западните Балкани за нас е желание да стане член и на НАТО, и на Европейския съюз. Когато Югославия изчезна или по-скоро се разпадна от картата и възникна този въпрос (за членството в двете организации – ред.) само две държави отговаряха на правните критерии за присъединяване и членство – Словения и Македония, заяви гостът.
„Но, разбира се, това бяха адвокати, а не политици. И сега какво се получава: нищо не е направено по този въпрос за Македония. Ако някой не желае да се държи според изискванията, заложени в правните документи, тогава нищо не може да направим. Да, има много висящи проблеми, много други неща трябва да бъдат решавани. Като цяло Словения се опитва да подкрепя всяка една от държавите на територията на западния Балкански полуостров и смятам, че тези държави трябва да отговорят на повече критерии, отколкото другите дружите държави са отговаряли. Какъв е успехът на балканските държави и какъв е неуспехът“, подчерта председателят на Държавния сбор на Словения. Когато говорим за корените на проблема, продължи още той, напълно съм съгласен, че не е направено достатъчно да се пресече този корен, но едно от нещата, които са важни поне в дългосрочна перспектива, това е разработването на дългосрочно партньорство , за да се справим добре. Без да влагаме повече в тази посока няма начин да постигнем нещо“, изтъкна също високопоставеният гост. Милан Бърглез смята, че продължава да има приток на бежанци, че балканският мигрантски маршрут може да бъде наново отворен, после наново закрит и така нататък. Проблемите си остават.
Той също подкрепи тезата, че ни трябва повече планиране. Според него ако досега не сме го правили това планиране, наистина оттук насетне трябва да го правим, защото проблемът ще се разраства. Опитът показва, че извършеното досега не е било достатъчно. В дългосрочен план, някои от държавите, които са горди от своята система за интеграция, не се радват на добри резултати. Да, предварителното планиране наистина е много важно, изтъкна словенският държавник. Милан Бърглез се срещна и с външния министър Даниел Митов, който изтъкна, че добросъседските отношения и развитието на транспортните и енергийни връзки между страните на Балканите са от ключово значение за просперитета на региона. „Регионалното сътрудничество е ключова стъпка към демократичното и икономическото развитие на целия регион“, добави българският външен министър. В този контекст той постави много висока оценка на двустранните отношения между България и Словения и изрази надежда за още по-доброто им развитие в икономически и политически план. „В Словения няма две мнения относно значението на сътрудничеството с България“, коментира от своя страна д-р Милан Бърглез.
Той изрази подкрепата си относно засилването на ролята на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), като акцентира върху нуждата от още по-задълбочено парламентарно сътрудничество в рамките на Процеса. Митов и д-р Бърглез се обединиха около идеята, че стабилността на региона на Западните Балкани следва да е ключов приоритет за всички страни в Югоизточна Европа. Двамата изразиха подкрепата на България и Словения към евроатлантическото развитие на региона, като акцентираха върху първата стъпка към него – успешната реализация на необходимите реформи. „Страната ни е готова да помогне на своите съседи с целия позитивен и негативен опит, който сме натрупали“, коментира българският първи дипломат. Митов изтъкна още, че върховенството на закона, свободата на медиите и качеството на демокрацията са фактори от изключително значение по пътя към ЕС и НАТО. В рамките на срещата двамата дипломати обсъдиха още теми от актуалния международен и европейски дневен ред, сред които миграционната криза, казуса в Украйна и отношенията с Русия.
