ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любовта наистина може да променя – както са се убедили изследователи от университета на Флорида (САЩ), „актът на любов” внася постоянни епигенетични модификации в хромозомите, поради което се променя активността на гените, отговарящи за сексуалното поведение, пише "МегаВселена", позовавайки се на "Nature News".
Експериментите са провеждани с прерийната полевка Microtus Оchrogaster. Този гризач отдавна се използва от учените, изследващи социалното поведение на животните. Прерийната полевка в този смисъл представлява особен интерес – самците и самците образуват моногамни двойки, заедно си строят гнездото и заедно се грижат за потомството.
От поведенческа гледна точка това доста прилича на човешките взаимоотношения и изследователите се надяват, че полевките ще им помогнат да разберат как се е формирала моногамността и навиците за семеен живот при човека.
Любовните връзки, независимо дали между животни, или между хора, зависят от два хормона невромедиатори – окситоцин и вазопресин. При „семейните” прерийни полевки количеството рецептори на окситоцина и вазопресина са много повече, отколкото при тези, на които тепърва им предстои да си намерят половинка.
Подчертаваме: става дума именно за моногамни връзки. Ако при полигамните полевки Microtus Мontanus нивото на тези рецептори се повиши, те се преориентират към моногамия.
За да разберат как са свързани моногамното поведение и молекулярно-клетъчните изменения в мозъка на полевките, изследователите изследвали две животни, които прекарали заедно шест часа, но не се чифтосали, и въвели в мозъка им вещество, блокиращо ензима на плътната опаковка на хромозомите.
Тоест с помощта на този препарат експериментаторите се надявали да повишат активността на гените, които в противен случай биха останали спящи в плътно опакованата ДНК. Веществото било въведено в центъра за удоволствие – област в мозъка, влизаща в системата за подкрепа, която ни дава чувство за удоволствие, включително в отговор на постигането на някаква цел.
В резултат, както пишат изследователите в Nature Neuroscience, в мозъка се активирали гените на вазопресина и окситоцина, а след това и невроните на центъра за удоволствие. Точно по този начин стояли нещата и при животните, на които позволили да се чифтосат. Така авторите стигнали до извода, че чифтосфането променяло мозъка чрез епигенетични модификации, които активирали необходимите гени.
Само по себе си лекарството не влияело на активността на гените, ако животните не поживеели известно време заедно.
И това е най-интересният и важен резултат от експеримента. Не сексът променял неврохимията – в този случай подобни изменения можело да се наблюдават и при полигамията, а именно социалният контекст, относително продължителното общуване на една полевка с друга. (Макар че заради справедливостта си струва да кажем, че сексът също въздейства на мозъка, но различно при самките и самците.) Тоест тук наистина може да се говори, че отношенията променят мозъка.
