Любомир Левчев на 80 години пред ПИК и "Ретро": Примирихме се с разрухата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет. Редактор и главен редактор на в. „Литературен фронт” (1961-1971). Първи заместник-министър на културата (1975-1979). Председател на Съюза на българските писатели (1979-1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и литературно списание „Орфей”. Първата му книга „Звездите са мои” излиза през 1957 г. През 2008 г. излиза последният от седемте тома избрани съчинения. Междувременно е издал повече от 30 книги поезия. Най-новите му стихосбирки са: „Тъжна светлина” (2013) и „В невидимата кула” (2014). Автор е на романите от спомени „Убий Българина!”, „Ти си следващият” и „Панихида за мъртвото време”, както и на киносценарии и публицистични материали. 70 негови книги са издадени в 34 страни.
- В „Ти си следващият” сте извели като мото цитат на Хегел: „Философията е примирението с разрухата, която е обхванала мисълта...”. На 80 години поетът-философ Любомир Левчев примири ли се с разрухата?
- Нямам право да се примирявам. Днес реалният свят преживява отново своята гибел. Но философията не започва от нас. Ние сме се примирили с разрухата, и то не само на мисълта. Като човек, който е сбъркал пътя, се връщам назад с ограбени илюзии.
- По повод 77-ия ви рожден ден издадохте един представителен том - „77 стихотворения”. Ще закръглите ли броят им на 80 (а може би 800) за 80-годишнината ви?
- Ще се опитам да се отблагодаря на читателите с две книжки. Едната се нарича „Златната планина”. Сантиментален пътепис. Пътепис в безпътицата. Другата е спомен за книга и приятелства. Ще излезе и ново издание на първите три тома (поезия) от избраните ми съчинения.
- Казват, че човек е на толкова години, на колкото се чувства. Вие на колко години се чувствате и все още ли са ваши звездите?
- Чувството се лъже лесно. Възрастта – трудно. Върховете не ми вярват. Но звездите не ме осъждат. Благодаря за доброжелателството. То е зараснал белег от приятелство.
- Кое е последното стихотворение, което посветихте на съпругата ви Дора, и тя рисува ли все още ваши портрети?
- Случва се и едното, и другото. Но вярвам, че последните още не са започнати.
- Написахте три „романа от спомени”. Остана ли неразказан спомен, който бихте споделили с читателите на в. „Ретро”?
- Романите ми са писани по дневници. А пиша такива „документи” само когато пътувам. Под фактите се крият изповеди. Но за последно пътуване не се прави дневник.
- Преди няколко месеца Петко Бочаров каза, че тази трета България, в която живее, е много по-различна и по-добра от другите две. Споделяте ли мнението му?
- Оптимизмът на Бочаров ми е симпатичен.
- Каква присъда отреди на българите „революционният трибунал” на прехода?
- Струва ми се, че присъдата на младите е да бъдат странстващи рицари. Средното поколение е натоварено с тежките проблеми. Старостта става болшинство, което не е на власт.
- Все още ли сте член на БСП и следите ли какво става в партията? Ще успеят ли „младоците” да изгонят „фараоните” от партийния МОЛ?
- Не съм напускал партията и нямам намерение. Зная, че този консерватизъм, този мой инат е смешен. Но който е яздил романтичните коне на революциите, трудно се отрича от тях. Конфликтът между поколенията е опасен. Но аз не го виждам проявен.
- Водите ли политически спорове със сина ви Владимир Левчев?
- Продължаваме да спорим. Той идва и ме кани на разходка в градината. Политическите ни възгледи продължават да бъдат различни. Аз продължавам да не разбирам защо е така.
- За какво си говорите с внуците – Боян и Яна? Доколкото знам Боян е рапър, а рапърите имат особено стихотворчество. Изкушавал ли сте се да му подавате „текстове”.
- Не, не съм се изкушавал, поради което той сам си ги пише. Яна е отдадена на класическата музика. Страх ме е да мисля за тяхното бъдеще. Но не ме е страх да говоря на всякакви теми с тях. Те са по-различни от нас, а и между себе си. Мечтая да е така, защото глобализмът след гръмките обещания да завладее бъдещето, ми прилича на Калигула, който иска човечеството да има една глава, за да може да я отсече с един удар.
- Обикновено кръглите годишнини са свързани с някакви големи чествания и награди. Ще има ли такива и за вас?
- Наградата ми е, че съм жив и съм свободен да говоря.
