ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любомир Левчев, който си отиде от този свят на 84-годишна възраст, бе сред близките приятели на леля Ванга, редом с Людмила Живкова, Светлин Русев, Нешка Робева... Посещавал е често къщата и в Рупите, а общуването му с пророчицата било "не магия, а тайнство". Приживе поетът твърди, че тя е най-удивителното нещо, което е познавал: „Повече от 20 години строго и безценно приятелство с нея са ме убедили в това. Тя не може да бъде дефинирана с нас. Тя е единствен свидетел на онова, което още не се е случило. А законите, с които ние си служим, не признават единствения свидетел. Тези, които наивно се опитват да ни я представят като светица, веднага се сблъскват с каноните на черквата. Изобщо няма такъв закон, който може да побере Ванга. Още по-жалки са учените, които се опитват да отричат нейната способност. Пред Ванга ние стоим точно както се стои пред истината”.
Първата им среща се осъществила по нейно желание. „Ванга дойде вкъщи – разказва преди време Левчев. - Първите думи, които чух от нея, бяха иронични: „Абе, Левчев, много на меко ви седят задниците на вас, комунистите. За това ли се борихте? Баща ти за това ли се бори?".
Поздравих я хладнокръвно и й казах, че никога няма да я питам за свои работи. „Аз пък ще те питам – каза тя. – Ще назначиш ли едно момиче на работа при теб?". Така започна нашето приятелство.
А ето как завърши: Отидох при нея без предупреждение. Сляпата ме видя отдалеч. Аз чух гласа й от невидимото: „Любчо, Любчо, лошо, много лошо идва". Наруших своето заклинание и попитах: „Какво идва? Какво е това лошо?". Ванга беше в транс: „Парите сменят своето место". Нищо не разбрах. Но скоро светът щеше да разбере какво значи това. След дълга пауза последните й думи бяха „Няма страшно, Любчо!".
Левчев никога не попитал пророчицата за себе си, но и доверил, че е готов да чуе от нея всичко, дори най-страшното. „И не съм нарушавал това правило. А тя ме е предизвестявала неведнъж за тези бъдещи опасности, които имат корен в мен. Спасявала е живота ми”, признава той.
В книгата си „Панихида за мъртвото време” поетът разказва за друга своя прелюбопитна среща с Ванга. Малко след смъртта на Людмила Живкова му съобщават, че ясновидката е получила удар, който е парализирал част от лицето й. Когато се озовал в Рупите и прекрачил нейния “прост и страшен като истина праг”, я заварил да лежи на миндера в приемната стая, а върху лицето й била спусната шамия. Скимтяла като бито дете: „Любчо, Любчо, много са лоши хората. Така ми плиснаха в лицето новината, че Людмила е умряла, като че ли ме удари камшик. Бузата ми остана неподвижна”.
Той признава, че в напрегнати мигове губи самообладание и говори грубо. Затова се троснал на Ванга: “А ти защо чакаш някой да ти съобщава, вместо да ни предупредиш да вземем мерки?”. Отговорът й бил – “Защото нямаше писана смърт. Нищо не ми беше казано и на мен”.
Тези шокиращи думи на пророчицата Левчев изтълкувал като индикация за неестествения край на Живкова.
Само няколко дни след този разговор при него се появил непознат човек, който се представил като голям почитател на поезията. Предупредил го да престане да разказва какво е чул от Ванга. По същото време в дома на пророчицата се изсипали няколко цивилни агенти на ДС, които я заплашили да млъкне по темата за Людмила.
