Любо Пенев: Искам да водя отбор в Испания, Валенсия остава в сърцето ми
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има един град и един отбор, където боготворят Любослав Пенев. Ако някой не вярва, нека да стъпи във Валенсия. Там селекционерът на България все още е идол за феновете на "Лос че". Не случайно името му бе на централно място върху юбилейните фланелки сред тези на 100-те най-влиятелни играчи за всички времена. И когато в момента във "Валенсия" ври и кипи, а отборът крета, логично е от Испания да гледат с едно око към Любо.
- Доколко сте навътре в испанското първенство?
- Много, все още.
- Как ви се вижда Валенсия?
- За никого не е тайна, че нещата не са много добри. Моят бивш съотборник Джукич свърши добра работа във Валядолид, сега във Валенсия обаче тя не е съпътствана от резултати. Именно това виждам в момента.
- Гледахте ли на себе си и на Джукич като на двама треньори, когато бяхте заедно в съблекалнята на "Местая"?
- За него не знам. Аз обаче посветих половината си кариера, за да приема и избистря тази идея. Не съм бързал да ставам треньор, но съм щастлив с резултатите до сега. Най-важното е да знаеш дали си готов за тази работа. Много футболисти не искат да стават треньори, но аз си обичам професията. Нещата вървят добре.
- Виждате ли се като треньор на Валенсия?
- Колега, винаги съм казвал, че искам да водя отбор от Испания. Валенсия? Прекарах няколко години тук, отборът остава в сърцето ми.
- Според вас колко години са ви необходими, за да стигнете до "Местая" като треньор?
- Действително, първо трябва да получа предложение от отбор от Примера. От там насетне логиката подсказва, че най-дълго време съм играл във Валенсия.
- Боли ли ви, като гледате Валенсия в момента, отборът заслужава по-челно място?
- Има детайли, с които не съм запознат. Става въпрос за неща от съблекалнята. Треньорите трябва да се справят с тях. Валенсия, историята й, очакванията на хората задължават да се бориш за първото място. И това трябва да се превърне в много взискателно хоби.
- В последно време Валенсия залага предимно на свои кадри за треньор. Последните трима души на поста бяха именно такива. Смятате ли, че тази политика работи?
- Според мен тези неща не трябва да се смесват - треньор и бивш играч. Напротив, хубаво е да се разделят. Можеш да се справиш много добре или да се провалиш и без да си носил екипа на клуба. Според мен на първо място трябва да се гледат качествата на треньора, а не дали е кадър на клуба. Най-важното за един треньор е да предаде на хората в съблекалнята това, което иска. Всички сме хора и имаме слабости. Никой не е перфектен.
- Колко взискателен сте към собствената си съблекалня?
- Много, ама много взискателен и държа на дисциплината, но съм и гъвкав. Знам къде мога да ударя и къде не, играчите също усещат тези неща. Да чукам на дърво, откакто съм се захванал с професията, нямам проблеми. Играчите напълно приемат философията ми и дисциплината, която изисквам.
- Имате ли треньор, от когото сте отмъкнали най-много идеи?
- Работил съм с много хора и помня всичко. Дори тези като дете. Всеки път когато се захвана за работа, се сещам за нещо важно. Време е малко да разширим въпроса. Аз бях топ играч, имам 10 сезона в Испания, бях и национал. Играх в най-силното първенство и сега имам възможността да приложа наученото в Примера като треньор.
- Кога за последно прекарахте един ден във Валенсия?
- През лятото. Сега имам планове да гледам на живо Валенсия Кубан. Капитанът на България играе за руснаците.
- Чувствате ли все още любовта на феновете на Валенсия?
- Винаги се старая да бъда спокоен, защото хората ме разпознават и реагират бурно. Те знаят какво съм дал за този отбор. Хората не са глупави. Те разбират кой наистина върши работа и кой не прави нищо. Във футбола не може да остане скрито, ако имате големи цели, да сте шампион или в четворката. Трябва да се трудиш упорито и да предлагаш винаги едно и също. Хората го оценяват. Във Валенсия се чувствам като у дома.
- Кое е по-важно - да работиш или да говориш повече?
- Повече работи, по-малко говори. Обещанията, гръмките фрази рано или късно ще се обърнат против теб.
- В последните дни се говори, че играчите трябва да излязат на преден план, но Джукич от друга страна не иска те да бъдат наказвани. Вие винаги ли си защитавате играчите, или раздавате и публични наказания?
- Аз винаги стоя зад футболистите. Аз съм първата преграда към ударите, които са насочени към тях. Независимо какво ще произведе това - добро или лошо. Аз съм там. Когато трябва да действам, правя го на четири очи. Но внимателно. Защото рано или късно всички научават какво се е случило. Отборът е голямо семейство и нищо не остава скрито. Трябва да си честен с футболистите и да гледаш напред.
- Значи понякога говорите едно пред хората, а съвсем друго в съблекалнята!
- Разбира се, но държа на стила си. Трябва да се справяш с всеки проблем. Футболистите са различни като качества, психика. Един играе добре днес, друг не. Но на върха си ти. Кой го отнася? Не може да изгониш 25 играчи. Затова, когато нещата се объркат, виновният е един - треньорът.
- Не смятате ли, че Валенсия прояви прекалено голямо търпение към Джукич?
- Повтарям, той направи много добри неща във Валядолид, но те не са придружени с резултати във Валенсия. Не знам какви са причините. Затова не искам да коментирам повече.
- Майкъл Джордан винаги е твърдял, че передпочита да играе официален мач, а не да тренира. Какво мислите виe?
- Разбира се, че има различни тренировки. Едни са по-интензивни, други - не. Едно от най-важните неща е те максимално да се приближат до официалните мачове. Ти трябва да прецениш какво е нужно. Всеки път когато редя конуси или чертая програмата, аз гледам на тренировките като на предстоящ мач. И трябва да съм спокоен.
- Треньорът ли трябва да бъде водещата фигура в един отбор, дори и при наличието на световни звезди?
- Опитът ми показва, че футболистите трябва да следват това, което искат треньорите. Нещата, които се случват на терена, са последната част на един процес, в който участие имат много хора. Като почнем от треньора, домакина и завършим до момчето, което продава "Кока-кола" на стадиона.
- В последните дни на кариерата си колко често си задавахте въпроса - какъв искам да бъда? Треньор на ЦСКА, Литекс? Каква роля ще поема?
- Това, което исках преди четири години, съм го постигнал. При мен нещата са ясни и изчистени.
- Какво от вас искате да предадете на отбора?
- В моите представи винаги е един агресивен играч, с характер, хулиган. Много дисциплина, колективна работа и спазване на тактиката, както и агресия. Това е, което искам да виждам. Смятам, че в доста от мачовете се получи. Много съм щастлив с моите национали. Това е един отбор със стил, характер, воля, идентичност, но аз не се характеризирам с него.
- Подновихте договора си за още 2 години, явно и вие, и шефовете сте доволни от работата, която вършите като селекционер?
- Да. Работим добре. Постигнахме добри резултати. Създадохме база, която ще ни помогне да израстваме и да подобрим нещата.
- Не е ли малко жалко - да се борите докрай, но да не вземете виза за световното в Бразилия?
- Наистина воювахме до последно. Групата беше трудна, една от двете най-трудни. Накрая се класира само Италия. Важното е, че изградихме добър имидж, борихме се докрай във всеки мач, а освен това играхме добре.
- Не ви ли липсва обаче клубната атмосфера?
- Промених се доста. Аз съм много активен човек. Обичам да работя всеки ден и при съвсем друг режим. Сега имам между 9 и 11 мача, от които само половината са официални. Понякога скучая и ми се иска да водя клуб.
в. "Супердепорте" (превод "Стандарт")
