Людмила Живкова викала духове на мъртъвци, интересувала се от живота след смъртта

ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Людмила Живкова беше много странен човек. Това каза Павел Писарев (на снимката), писател и журналист и заместник-министър на културата в екипа на щерката на бившия Първи.
Пред репортерката Миролюба Бенатова той разкри, че Людмила е имала много увлечения.
Така например, тя била вегетарианка и пиела само чай. "Въпреки че в по-младежките си години пиеше алкохол, след тежката автомобилна катастрофа, която преживя през 1973 г., напълно спря да го прави".
Носеше голям тюрбан на главата си, допълни той. "Хората мислеха, че това е някаква женска изгъзица, но всъщност тя имаше много голям белег на главата, тя беше разбита, затова се увиваше с него".
Живкова и група от хора около нея били увлечени и от редица духовни и източни учения и практики, разкри Писарев. Сред най-приближените й били художникът Светлин Русев и писателят Богомил Райнов. Интересували се от контакта с отвъдното, от ролята на отвъдния свят, от влиянието на мъртвите хора върху живите, от сънищата.
"Аз не съм от тази секта и не съм влизал в такива разговори. Аз ги смятах за идиотщини", коментира Писарев, допълвайки, че разбирал за ритуалите, защото се движел в същите среди среда и че Людмила и приближените й често ги обсъждали. "Събираха се да викат духове, да правят диети, някакъв по-специфичен начин на живот водеха", каза още Писарев.
"Искаха да ме водят при Ванга, аз се дърпах, накрая отидох и беше много интересно. Всичко ми позна", каза той, допълвайки, че пророчицата "му е познала всичко".
Писарев призна, че не всички разбирали тази част от личността на Живкова. Той самият си правил майтап с тези нейни увлечения - къде явно, къде тайно.
Според него няма нищо мистериозно в смъртта на Живкова - тя получила пристъп, докато се къпела в басейна и се удавила. Случайно било, че изпратената линейка пристигнала с 40 минути закъснение, защото се развалила. Писарев завърши разказа си за Людмила с думите: "Тя влезе в противоречие с реалните хора, които държаха властта, с реалната политика".
