ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Както се очакваше пресконференцията на Лютви Местан премина под знака на страха, но от какво точно се страхува не стана ясно. Като основна причина за изключването си от ДПС, той посочи декларацията за сваления руски самолет. Местан не пожела да отговори, защо, след като всичко през тези години е съгласувал с Ахмед Доган, не сметна за редно да съгласува и това негово решение, или по-скоро лична позиция.
Началото на тази пресконференция се оказа истински прецедент в историята, не само заради начина, по-който се проведе, а за това, че до този момент единственият политик, който така се е жалвал със сълзи на очи бе Радан Кънев.
„Чувствам се репресиран”, не веднъж повтори Лютви Местан, при положение, че нито един въпрос на така наречените от него „бухалки” не бе неудобен. Неудобно ли беше да каже с кои посланици се е срещал, какво е говорил с тях, защо се крие в турското посолство и от какво се страхува. За сметка на това, Местан не пропусна да се оплаче, че „милият” е останал без охрана, че е звънял на президента Росен Плевнелиев, който всъщност няма нищо общо с назначаването на гардовете от НСО и не той определя кой да бъде пазен и кога да му бъде прекратена охраната.
Така и не стана ясно от какво толкова се уплаши Местан, че да търси кола, с която да избяга от собствения си дом, мястото, където да спи и да не споменава имената на „приятелите” си, при които е нощувал. Това беше пресконференция, единствена по рода си, защото до сега не бе съществувал политик, като Местан, който да не пожелае да отговори на нито един въпрос конкретно, макар, че ако върнем времето, това е типично в негов стил. Този път обаче, колкото и да е странно, липсваха неразбираемите изрази, с които бившият лидер на ДПС обичаше да говори. Смирен, уплашен, незнайно от какво и доста по-приземен...
Другото, което не бива да бъде пропуснато е, че Местан отново влезе в ролята на объркваш електората. Никъде Ахмед Доган в своята реч не подкрепя Русия и не заема страна, нещо, което не може да се каже за Лютви Местан, който се опита да бутне страната ни и по-точно ДПС по пързалката на разцеплението и да ни вкара във война.
За жалост макар и в двучасовата си пресконференция, екслидера на ДПС не отговори на нито един въпрос, а този, който внимателно го измъкваше беше Хюсеин Хафъзов, човекът, който с усмивка на лице не пропусна да каже, че има още какво да се каже, че има време и има отговори на въпроси, които ние журналистите дори не можем да си представим да зададем. Именно Хафъзов бе този, който не пропусна да отбележи, че видиш ли ние от ПИК не е трябвало да се разкриваме на тази пресконференция.
Г-н Хафъзов, нашата медия никога не се е крила и няма да се крие. Ние коректно застанахме с името си и с въпросите си, на които г-н Местан не пожела да отговори. Въпроси, които смятаме, че са от национално значение, а не лични, както вие смятате. Вие ни се присмяхте, че сме се разкрили, но никога нашата цел не е била да бъдем скрити и няма да бъдем.
Може би и това, че стана ясно кои сме, бе причината да ни бъде отнет микрофона и да бъдем предупредени от някаква госпожа, която не стана ясно каква длъжност има, да не задаваме въпросите и да не прекъсваме. Но г-н Местан, твърдейки, че няма тайни и не се притеснява, не отговори точно и конкретно на нашите въпроси, както и на други колеги, които му бяха неудобни. Вместо това, реши да се скрие зад Хафъзов, зад услужливите му репортери от „Медиапул”, дори зад Сашо Диков, който не пропусна да се изяви, като негов секретар и да му казва, на кои въпроси да отговаря и да разпределя, кой кога да си задава въпросите.
Като цяло можем да обобщим, че тази пресконференция не даде никакъв резултат и отговор, нито на медиите, нито на електората, който според Местан го подкрепя.
Каза ли им бившият лидер какво ще прави от тук нататък, освен че остава в политиката? Като какъв остава, ще прави ли партия, кои други депутати го подкрепят? Не, не стана ясно, а това според нас вълнува така наречените негови поддръжници, които и да са те.