Маджо опитал да откупи отвлечения син на Венци Стефанов! Пратил половин милион евро на Йоско Костинбродския
Ето обаче какво станало...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Основателят на СИК Младен Михалев се е опитвал да откупи живота на отвлечения син на шефа на ФК „Славия” Венцислав Стефанов.
Маджо пратил сак с половин милион евро на известен софийски бос, за да освободи момчето. Парите отнесъл прочутият в Сливнишко Боян Петракиев - Барона, но спасителният план не дал резултат. Тази случка е разказал анонимен свидетел по делото “Килърите 4”, пише „24 часа”.
23-годишният Димитър Стефанов е отвлечен по обед на 6 април 2004 г. до кафе-сладкарница “Киара” в София. Оттогава - стават 10 години, от него няма ни вест, ни кост.
Тайният свидетел споменал за мисията на Барона наскоро. Полицаите веднага привикали сливнишкия герой на разпит с надеждата да подновят разследването за отвличането. Заедно с това искали да проверят надеждността на информатора.
Петракиев потвърждава, че е имал среща с Маджо в месеците между изчезването на младежа и убийството на Милчо Бонев-Бай Миле. Босът на СИК бе застрелян с още петима души в ресторант-градина “Славия” на 30 юли 2004 г.
Инициатор на срещата е бил Маджо, чието име отдавна се споменава като сянка на кръга “Монтерей”. Той се обадил на Барона и го поканил на кафе в къщата си близо до “Симеоновско шосе”. Петракиев отишъл по обед.
“Не помня точната дата, беше отдавна. Спомням си, че същия ден имах някакво дело в съда. Заварих Маджо в дома му сам. Посрещна ме в хола и ме попита в какви отношения съм с Йоско Йосифов от Безден”, разказва Барона при разпита.
И той като Йоско е от софийските села. Постоянният му адрес е в Алдомировци, знаят го в Сливница и в околните села. Йоско пък живее в Безден, оттук и прякорът му Безденски. Другото му прозвище е Костинбродския.
Пред Маджо Барона не отрекъл, че познава Йоско. Казал му, че са в добри отношения, но нищо специално - нито правят бизнес, нито имат особено приятелство. На свой ред питал Маджо защо се интересува.
“Тогава Маджо ми каза, че има съмнение, че Йоско стои зад отвличането на сина на Венци Стефанов”, казва Барона и е предупреден, че носи отговорност за лъжесвидетелстване. Добавя, че от него се очаквало да занесе на Йоско сак с откупа за освобождаването на Димитър Стефанов. Барона приел, но поискал да го придружат двама-трима от охранителите на Маджо.
По-късно Барона обяснява: “В никакъв случай не съм се притеснявал от Йоско, че ще ми направи нещо.
Причината да поискам това беше, че се притеснявах да не изтече информация, че нося толкова пари, и да ме ограбят.”
Маджо праща трима от гардовете си заедно с Барона. Мъжете се качват в зелен брониран джип “Ленд крузър” и отиват в дома на Йоско в Безден. Къщата е близо до пътя. Вътре Барона заварва Йоско и няколко момчета, вероятно от охраната. Придружителите на Петракиев остават отвън.
Барона казва, че Маджо го праща да донесе парите като откуп за свободата на сина на Венци Стефанов. Йоско изригва с цветиста псувня и изритва сака. Така и не поглежда какво има в него.
Казва на пратеника, че няма нищо общо с отвличането, и го отпраща. Срещата трае само 2-3 минути. Барона се връща в къщата на Маджо. Предава сака непокътнат и разказва какво се е случило. Маджо взема парите, без да каже дума.
“В самото начало колегите от ГДБОП проверяваха няколко версии за изчезването на Димитър. Първо се насочиха към Шаки, после към Йоско, но нищо не излезе. Казаха, че няма за какво да се хванат, че не са те”, заявява пред “24 часа” участник в разследването.
Около отвличането има много неясноти и противоречиви данни за вида на похитителите и колата, с която са избягали. Според едни нападателите идват с опел, според други - с нисан.
Димитър е видян за последно към 11,30 часа на 6 април 2004 г. Той излиза от кафе-сладкарница “Киара” и тръгва към блок 113 в кв. “Гео Милев”, където е паркиран сребристият му мерцедес.
Съвсем наблизо спира друга кола. Двама мъже в униформи се спускат към младежа, който вече ги е забелязал. Единият го хваща през кръста, другият му запушва устата.
Димитър е натикан на задната седалка на колата им
Дали заради шока, или защото е взел мъжете за полицаи, той не се дърпа и не вика. Повечето очевидци на нападението също решават, че това е арест. Впечатлението им се подсилва от колата на “униформените”. Тя е със синя лампа и надпис “Полиция”. Дори барманът на “Киара” отначало смята, че Димитър е задържан в полицията. Близките му го търсят и в районното, после и в Столичната дирекция на вътрешните работи.
Още същия ден мъж се обажда на мобилния телефон на Венцислав Стефанов и така бащата узнава, че синът му е отвлечен. Разследващите казват, че похитителят е позвънил от уличен телефон.
Кабината е намерена, иззета е слушалката от апарат “Булфон”, направена е ДНК експертиза на следи по нея, но похитителят не е идентифициран.
Шефът на ФК “Славия” получава указания да отиде на адрес в столичния кв. “Младост” и да отвори пощенска кутия. В нея е оставен плик с касета, стар телефон “Сименс” и 2-3 снимки на момчето в интериор. Стаята, в която са правени, не е установена. Стената и подът са облепени с вестници - вероятно за доказателство, че снимките са направени след отвличането.
Антимафиоти твърдят, че не са участвали в преговори за освобождаване на Димитър. Никой от тях не е следил дори отдалеч предаването на откупа. В случая били посветени малцина приятели на бащата, който изрично е предупреден да не говори с полицията.
Първоначално похитителите поставят условие за откуп от 1 250 000 евро. На няколко пъти предупреждават, че ако бащата иска да види сина си жив, трябва да приготви парите. След преговори наглеците свалят цената. Обсъждат се три различни суми, но основната версия е, че откупът е свален наполовина. Самият Стефанов избягва да говори за това публично. В онези дни е уплашен за живота на детето си и действа по указания на похитителите, които получава по телефона.
Парите са сложени в сак, който е хвърлен от пътнически влак до гара Захарна фабрика. Схемата вече е разиграна при предно отвличане - на бизнесмена Стефко Колев по линията в Искърското дефиле. Тогава обаче банкнотите се разпиляват край релсите.
Друг от свидетелите по делото “Килърите 4”, чиято самоличност също се пази в тайна, споменава за злощастен край на историята с отвличането. Той и до ден днешен не е доказан и от гледна точка на правото е само хипотеза. Според нея Димитър е видял лицето на един от пазачите си, който бил под влияние на алкохол или дрога. Похитителите се уплашили, че ако го пуснат, момчето ще проговори и няма да им се размине
Затова решили да вземат мерки да не ги застигне възмездието, което може да има различни лица, най-страшното от които е отмъщението.
