Майката на изчезналата жена край река Луда Мара: Имам надежда, че ще я видя отново
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Ние с дъщеря ми бяхме първи приятелки, близки, не като майка и дъщеря, тя нямаше тайни от мен, нямаме близки или роднини, при които да е отишла, имах майка в Шумен, тя почина. Баща й, веднага дойде от Атина, разсипа се от плач. Ако е избягала от мен нали щеше да отиде при него. Всички сме толкова близки и сплотени. Татко й не се прибира по цял ден откакто е тук, търси я денонощно. Имаме приятели в Гърция, откъдето дойдохме в Петрич и всяка неделя ходехме при тях, но винаги заедно. Това беше семейна традиция."
"Както всяка сутрин Зори излизаше да разходи Сара, нашето куче, толкова бе привързана към нея, а и кучето също, дъщеря ми е златно дете, отговорно, работливо, грижливо към семейството си, кучето я обожаваше. Та излезе да го разходи около 8. 30 часа сутринта и аз и казах да се връща бързо, че да тръгваме за Гърция, там да прекараме неделята, правим го често. Това бяха и последните ми думи. След като не се върна, тръгнах да я търся, видях кучето и така започна нашата трагедия. Дни наред не съм яла, не съм спала. Възхитена съм от работата на полицаите в Петрич, тези хора не спряха да търсят дъщеря ми денонощно, толкова пристрастни са към нашата болка. Благодаря им"
"Имам надежда, че ще я видя отново. Освен това кучето не спира да я търси, обикаля мястото, покрай блокове, вкъщи щом чуе шум и радостно скача. Хора, които познават действията на кучета твърдят, след като кучето я търси значи е жива. Дано."
"Обръщам се към всички, моля ви търсете Зорница, моето златно момиче. В деня на изчезването си бе облечена с черно яке, сива разкроена пола и черни ботуши. Ако някой знае нещо, нека се обади. Майчиното ми сърце кърви, но ми подсказва, че Зори е жива. Спасете ме от тази мъка, хора, помогнете ми.!"
