Майка си татуира клавиатура на ръката, за да може синът ѝ с аутизъм да "говори" с нея
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Джесика Флетчър намира необичаен, но трогателен начин да помогне на своя 11-годишен син Хънтър, който е невербален и има аутизъм, да общува – тя си татуира клавиатура на ръката.
Идеята се ражда след момент, който за семейството се превръща в истински урок. Докато Джесика е на ресторант с Хънтър, батерията на неговото устройство за допълваща и алтернативна комуникация (AAC) – таблет, чрез който той избира думи и символи – внезапно се изтощава.
Майката се разстройва, но Хънтър остава спокоен. Той взема салфетка, рисува върху нея клавиатура и започва да посочва буквите, за да покаже какво иска да поръча.
За Джесика това е моментът, в който осъзнава, че синът ѝ не бива да зависи единствено от технологиите, за да бъде чут, предаде New York Post.
„Това ме накара да се замисля, че не мога да го ограничавам само до технологиите, защото те понякога ни подвеждат“, разказва Флетчър пред CTV News.
Така се ражда идеята за резервен начин на комуникация, който никога няма да остане без батерия. Джесика работи с татуист, за да изрисува на предмишницата си клавиатура, допълнена със символи за щастие, тъга, сърце и други емоции, съобщава Би Ти Ви.
Първата дума, която Хънтър „изписва“ върху ръката на майка си, когато вижда татуировката, е „Мама“.
Оттогава необичайната идея значително улеснява общуването между двамата. Когато са заедно, Хънтър може просто да посочи буквите върху ръката на майка си и да ѝ покаже какво иска да каже.
Татуировката има и още едно предимство – дава им възможност за дискретни разговори. Докато комуникационното устройство на Хънтър произнася думите му на глас, с татуировката двамата могат да си „говорят“ тихо.
На 8 юли Джесика публикува във Facebook видео, в което Хънтър използва ръката ѝ, за да общува чрез татуировката. Клипът бързо се разпространява онлайн и събира повече от два милиона харесвания, като вдъхновява и други семейства на невербални деца.
„Когато премахнем комуникационните бариери, даваме възможност на хората без говор да ни покажат кои са всъщност“, казва Джесика.
Идеята вече излиза далеч извън рамките на едно семейство. Приятелите на Хънтър от училище също искат тениски с изображения на клавиатура на ръкава, за да могат да общуват с него на детската площадка, да си шепнат и да споделят тайните си.
Джесика си партнира с компания за облекло, която създава тениски с подобни клавиатури. Междувременно родители, медицински сестри, лекари и служители на спешните служби от цял свят се свързват с нея с желание да помогнат на деца с аутизъм да общуват в училища, болници и в ежедневието.
Дори татуисти предлагат да изрисуват подобни клавиатури върху ръцете на родители безплатно.
За Джесика татуировката е много повече от рисунка върху кожата. Тя е начин да даде на сина си още един възможен „глас“ и едно просто, но силно послание: „Чувам те“.
А ако се наложи, тя би го направила отново.
„Бих оставила на тялото си хиляда белези, ако това даде на сина ми още един начин да общува“, казва майката.
