ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Преди 61 години Хенри Хопкинсън – държавен министър на Великобритания по колониалните въпроси, предизвика политическа буря, като заяви в Камарата на общините, че Македония „никога няма да бъде съвсем независима“. Преди 51 години Дин Ачесън – държавен секретар на САЩ, представи на президента Джонсън план, който предвиждаше да се ликвидира „крехката“ независимост на Македония, като тя бъде разделена между българи и албанци. Преди 41 години пробългарски заговор в Македония, организиран от български офицери, се опита да направи преврат и да присъедини страната към България. Тогава албанската армия нахлу в Македония и разсече страната на две. Веднага в окупираната част от страната Албания започва демографската си операция. Освен 30-хилядната армия и 20-те хиляди членове на семействата на албанските военнослужащи в Македония са заселени и 50-60 хиляди албанци, на които се отпуска земя и къщи.“..
В този текст всичко е вярно, дори и годините, само името на Кипър е сменено с Македония, а на Гърция и Турция с България и Албания. Позволих си тази игра, защото винаги съм смятал, че отношенията по оста Кипър - Гърция могат да бъдат един добър урок за отношенията по оста Македония - България. В миналото Гърция се стремеше към „еносис“- присъединяване на Кипър с основанието, че основното население е гръцко и че тя е родината - майка. Напразно водачът на кипърските гърци архепископ Макариос обясняваше, че това ще доведе само до разделяне на острова с Турция. Атина искаше да наложи силово своята воля и така предизвика катастрофата с турската инвазия през 1974 г. Оттогава Атина третира Кипър като равноправна държава, приятелска на Гърция, което укрепва позициите и на двете страни на международната арена. Този урок не е усвоен у нас обаче и наред с разумната и реалистична линия на нашата политика към Македония, чиито автор е президентът Желю Желев, съществува и втора, силова линия, която държи македонците да признаят, че са българи и залагат на това, че Македония е зависима от нас за приемането й в НАТО и ЕС. Доколко искрено би било такова признание, това не се отчита. Не се отчита и това, че тази твърда линия укрепва позициите на антибългарските елементи в македонската политика и обезсърчава обикновените хора, че България е приятелска страна. Главен теоретик и изпълнител на тази линия е историкът, професор Божидар Димитров. В последните години тази линия диктува нашите действия и бездействия спрямо Македония.
В деня, когато бе взето решение ние първи в света да признаем независимостта на Македония, нас двамата с Асен Агов бяхме повикани в президенството с молба вечерта да излезем с коментар по телевизията и да обясним този акт. Това бе една от най-трудните задачи, която бях получавал. Още не бяхме свикнали, със стила на президента Желев, който подхождаше към изключително важните теми смело, без ослушване и колебание, без съобразяване с досегашните табута и шаблони, на базата единствено на демократичните си убеждения.
Когато малко по-късно отидох да взема интервю от президента Киро Глигоров, ние разговаряхме на български съвсем свободно. Когато след известно време дойде в България и аз отново отидох да го интервюирам, той имаше преводач помежду ни. Попитах го защо, какво се е променило? Обясни ми, че тъй като това било официално посещение, трябвало да се внимава във всяка дума. Започваше се историята с езика. Желю и за нея намери разрешение, както и за всички последвали затруднения в отношенията. Той вярваше, че България трябва да бъде великодушна и истинска родина - майка, което може да прощава. Ето какво казва по този повод Красимир Каракачанов: „Македония има един истински съюзник на Балканите и той се казва България. Ако това не се разбира от Скопие или се игнорира - е въпрос на политика, чиито резултати много ясно се виждат. Ние първи признахме Македония, за да й спестим прехвърлянето на огъня на гражданската война, която бушуваше в Югославия. В началото на 90-те години, когато Гърция бе наложила икономическо ембарго, помогнахме финансово с 10 милилона долара безвъзмездна помощ. След това дарихме танкове и гаубици за борба със сепаратистите. Кой друг от съседите е правил нещо подобно?“ И опитният политик заключава, че България не трябва да върви след събитията, а да е активен участник в политиката на Балканите. “Ние можем да бъдем фактор в Европа, ако сме фактор на Балканите.“ Ето че при сегашните събития ние заехме само позата на коментатори. Единствено Сергей Станишев като председател на ПЕС отиде на големия протестен митинг на опозицията в Скопие, за да окаже подкрепа на протестиращите. Несъмнено това е смел и интелигентен ход, който ще му донесе утрешни позитиви.
За съжаление, недалновидната политика, която следват българските правителства в последните години подредиха съвсем друга класация на нашите приоритети на Балканите. Ако чисто сърдечно подредим нашите съседи според добрите отношения, които поддържаме с тях, то подредбата ще изглежда така:
1.Турция
2.Румъния
3.Сърбия
4.Гърция
5.Македония
Непримиримата позиция на линията „Божидар Димитров“ довела до това положение, може лесно да се илюстрира дори с невинното изявление на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев: „Ние приемаме, че има хора в Република Македония, които се чувстват македонци. Но никога не можем да приемем, че за да се чувстват те македонци, имат право да променят цялата човешка история.“
Навръх кризата в съседна Македония бяхме уверени, че „военните са на границата с Македония“ и че „армията тренира отпор на терористи.“ С генералски лаконичен тон министър-председателят описа обстановката: „Военните са на границата, подготвят си точки, не дай боже, ако нещата отидат на зле в Македония“. Той обясни, че се провеждат съвместни учения на армията със специалните части на отряда за борба с тероризма на МВР. Тези уверения звучат малко страшничко. След като армията вече е на границата… Цивилният министър на отбраната Ненчев отново бе в дисонанс: „За България на този етап няма преки заплахи от събитията в Македония“. Яснота внесе началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов: „Няма придвижване на наши армейски части към границата.“ Провеждали се рутинни съвместни тренировки само между командирите и то на карта. С една дума — щабна тренировка. Очевидно ще трябват и медийни тренировки във властта в случай на външни кризи. А на генерала-премиер му е простено, все пак той е полицески, а не армейски генерал.“
Проблемът е – казва Тихомир Безлов, - че е пълно с всякакви съветници и съветнички по сигурността, които, доказвайки значимостта си, могат да наизмислят какви ли не страшки.“
Спомняте ли си онова музикално риалити на Иван и Андрей с участието на изпълнители от Македония и с водеща красавица от тяхната телевизия, която излъчваше шоуто. Е, аз мисля, че досега никой друг не е направил нещо по-добро за българо-македонските отношения, без непременно да са си поставяли такава цел. Македонските момчета се представиха отлично и като певци и като мъжкари, както подобава на мъжете от този край. Цяла България ги хареса. Водещата също обра симпатиите. Но най-важното беше, че през цялото време шоуто се излъчваше и в двете страни без превод. И никой не обърна внимание на това, толкова естествено беше.
Впрочем и македонският политолог д-р Жидас Даскаловски справедливо отбелязва: „Мога да кажа само, че за да бъдем добри съседи, не ни трябват документи, а комуникация, съвместни проекти в бизнеса, спорта, културата. В момента, а и през последните 25 години, това не се случва.“
Нашите отношения с Македония са твърде важни, за да ги оставяме само в ръцете на политиците и дипломатите.
