ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо 200 души поискаха оставката на Румен Радев в безпрецедентен митинг пред президентството.
Според тях българският президент се е дискредитирал с антиевропейската си позиция по аферата "Мадуро".
"Не искаме да ни управлява лакей на Кремъл", поясниха сбралите се хора и после се зарекоха да създадат инициативен комитет за отстраняването на Радев.
"200" не е внушителна цифра, разбира се. Би могла да събуди и ехидни усмивки.
Но пък кой друг протест събира повече? Нима тъй наречените "майки" докараха след себе си тълпи? Или зелените рекетьори, които саботират зимния туризъм? Или самообявилите се за "градска десница" дежурни защитници на Лозан Панов пред Съдебната палата?
Уви, понятието "протест" у нас се изпразни от съдържание. Стане ли дума за "протест", масовата представа е за платена сбирщина от наемници, които викат срещу заплащане и за пред телевизионните камери. Нещо като поминък за безделници.
Хората пред президентството обаче бяха други. Смислени, артикулиращи ясни тези, очевидно неорганизирани, очевидно неплатени, очевидно мотивирани и знаещи защо са там. И очевидно решени да се борят докрай.
Това трябва да притесни Радев. Малко количество за сметка на сериозно качество.
"Първо предупреждение за президента, червена лампа. Той не се държи като президент на всички българи", чу се на митинга.
Зад сбралите се не стояха структури на ГЕРБ. Даже обратното - те дойдоха въпреки ясното нежелание на ръководството на ГЕРБ да застане зад тях.
Какво би станало, ако ги организира партия - колко биха били? Има ли бъдеще движението им?
Засега е рано да се отговори на тези въпроси.
Историята обаче помни, че първият бунт срещу Орешарски бе от петдесетина души, повикани от РЗС на Яне Янев. След това събитията се развиха лавинообразно.
Ако Румен Радев продължава да върти държавното кормило на инат, с омраза и с прозрачната цел да свали законно избраното правителство, съпротивата срещу него няма как да не се разраства.
