Маргарит Мицев: 22 години ентусиазъм, а през това време Слави правеше вулгарни скечове и пееше на частните партита на Поли Пантев, Георги Илиев и Илия Павлов
Бившият депутат от СДС и НДСВ Маргарит Мицев направи интересен коментар за ентусиазма в парламента от влизането на новите политически партии в голямата игра. Той припомни любопитни моменти от близката история, които не са за пренебрегвани. Изводът очевидно е, че ентусиазмът е голям в началото и почти никакъв към края.
Ето какво пише Мицев:
Спомням си ентусиазма, когато Борисов дойде на власт през 2009 г., за да измете от властта Мая Манолова, Татяна Дончева, Корнелия Нинова, Сергей Станишев, Ахмед Доган и "царя" - омразната тройна коалиция. Тогава Борисов употреби израза за тяхното управление "лайно в целофан", а мнозинството от българите се радваха, че най-после се диша, идва промяна и т.н.
Спомням си и ентусиазма от месец май 2013 г. когато Сергей Станишев, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Татяна Дончева, Доган и Пеевски изгониха Борисов от властта, въпреки, че беше спечелил изборите. Пак се "дишаше", "проветряваше", а Данчо Цонев наричаше Борисов от парламентарната трибуна "мутра". Борисов пък излезе в отпуск и се скри в Банкя, но за малко. Избраха Пеевски за шеф на ДАНС и изгря звездата на протестърите и Христо Иванов, които с ентусиазъм върнаха Борисов във властта, а Христо Иванов стана негов министър и водеше с Цацаров заседанията на ВСС.
После дойде ентусиазмът от президентските избори през 2016 г. и поредното начало на края на Борисов. Няколко месеца след това ентусиазмът секна, а Борисов направи третия си кабинет и изкара пълен мандат.
Да не забравяме и ентусиазма от 2001 г. когато Царя дойде на власт, за да помете Костов, че да "започнем да дишаме" (петъчното заседание на НС ми напомни за него), както и върховния ентусиазъм от 1997 г., когато Костов завря комунистите в ъгъла на историята.
По време на всичките тези ентусиазми Слави Трифонов правеше вулгарни скечове по вкуса на Мултигруп, ВИС и СИК в най-гледаното време по най-гледаната телевизия и пееше на частните партита на Поли Пантев, Георги Илиев, Илия Павлов и други скъпи покойници.
Поради тази причина намирам за глупаво да се ентусиазирам в днешния ден. Едни и същи хора си сменят местата и се гонят едни други през няколко години, а късата българска памет всеки път фантазира ново начало. Това е обида за интелигентността.
