ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Във всяка кризисна ситуация от основно значение е системата за ранно предупреждение и вземане на решения.
Доказателствата са пред очите ни – задаващата се катастрофа с вълните от сирийски бежанци, които връхлитат границата ни с Турция, е като сублимат на това правило. Днешното демонстративно негодно управление на страната сякаш иска да потвърди думите на мъдрия Кисинджър за основния проблем, с който се сблъскват предотвратилите някаква криза – те трудно могат да докажат какво би се случило, ако всичко е стопирано в зародиш.
Българското правителство сякаш следва обратната логика и затова иска да ни накара да почувстваме, да усетим, да запомним болезнено всеки проблем, който иначе може да се парира навреме.
И тук започва интересното – вместо да пристъпи към адекватното му решаване, правителството на Орешарски по дефолт следва типичната и много неприемлива стратегия, описана в една поговорка. Вече три месеца така подрежда нещата, че да ни гарантира винаги и изяждането на торбата сол, и стоте тояги, а накрая си плащаме и жълтиците.
И чак тогава, макар че не е сигурно, следва опит за намирането на някакво, обикновено закъсняло и вече твърде неуместно решение. Ето това е толкова опротивялата ни българска decision maker-ска матрица, която така се е внедрила в управленската психология на днешната нова тройна коалиция, че буквално зове за незабавна съпротива. Изумява ме нелепата вяра на доста хора, че всичко е поправимо. Те по същата вредна традиция вярват, че за да се парира някакъв проблем, е достатъчно само да се посочи и да се разработи стратегия за овладяването му. Механистично, твърде механистично. И нечовешко. Пропускат се фактори като необратимост, силно усложняване и многообразие на факторите, които подклаждат проблема, таван на ресурсите, които могат да се отделят за елиминирането му, след едно ниво на разрастване. Често в геометрична прогресия, каквото забелязваме в казуса със сирийските бежанци.
В подклаждането на тази катастрофа дейно участие взема и главният прокурор. Преди седмица той обяви, че държавното обвинение и останалите органи на съдебната власт трябва да променят подхода си към бежанците, които нелегално преминават българската граница в търсене на убежище.
Има ли някой, който не разбира какво всъщност каза Цацаров? Защо бежанците не преминават през КПП, а преминават по нелегален начин, срещу пари, давани на каналджии и всичко това се толерира от публичата власт и прокуратурата в лицето на главния прокурор? Защо не се образуват досъдебни производства - преминаването нелегално на границата е престъпление по смисъла на НК? Защо главният прокурор призова да не се образуват дела срещу преминаващите нелегално границата?
Правилният подход е да се образуват наказателни производства срещу всички нелегално преминали и в хода им да се прецени всеки конкретен случай. Как иначе ще се пресеят потенциално враждебни елементи сред бежанците, за които всички говорят, че има много голяма вероятност да преминават в България.
Иначе страната ни наистина заприличва на разграден двор, в който назначените за пазачи канят крадците на гости. Погледнете центъра на София – това вече не е нашата столица. Съмнителни, враждебни и в пълно противоречие с нашите традиции и поведение типове завладяват цели квартали с шумното си, нечистоплътно и влизащо в директен сблъсък с нашите традиции поведение. Започнаха обири от тях на беззащитни граждани, други продават телата си. Всичко това е само прелюдия към страшни сблъсъци, защото българите едва ли дълго ще стоим безучастно-съучастнически към това предателство, което публичната власт в страната извършва.
Казано е – хората се препъват в решенията си в камъни, не в планини. Обикновено в наглед дребни неща. Толкова ли беше трудно да се забележи този вече двугодишен проблем, да се направят изводи за развитието му и възможните последици за страната ни.
Съдете сами – имаме Държавна агенция за бежанците при МС, която по щат има 133 души! Бюджетът на агенцията е в размер на 3 200 000 лв. и е част от бюджета на МВР, а самата агенция работи в тясно взаимодействие с вътрешното министерство. Следователно тази пълна каша по въпроса със сирийските бежанци е част от кашата в МВР. Която пак е натворена от „нашите момчета“, както едно време наричаха комунистическите производни. Защо комунистически производни ли? Ами гледайте гаулайтерите, които вземат решенията в МВР – министър, който последно свърши мръсната работа около бесепарската операция с бюлетините в Костинбрад и беше възнаграден за това с този пост. Някой да не си мисли, че синът на ЗКПЧ-то /заместник-командира по политическата част по времето на тоталитарния режим/ на школата в Плевен Цветлин Йовчев е начело на МВР, щото е много добър професионалист?
Професионалист е, но в слугуването – първо на кръга Драшков, тоест на ДПС и ДСБ. Да, да, точно така, звучи ви невъзможно, но е самата истина. Цветлин Йовчев и Драшков бяха лични креатури на Доган в НСС, после в ДАНС по време на предишната тройна коалиция. Едновременно с това, запазвайки прекрасните си контакти и връзки с Атанас Атанасов от ДСБ например /Драшков дори е семеен приятел с последния/.
Заместникът в МВР на Цветлин Йовчев е лицето Васил Маринов. Не се сещате кой е той ли? Сега ще ви подсетя – беше допреди няколко месеца секретар по сигурността на лицето Росен Плевнелиев – по странна шега на съдбата президент на тази изтерзана държава. Иначе казано, доведен за ухото в президентството от СИКадажията от Банкя „сламен човек“.
Не съм сигурен дали днес не го пляска по шията закъснялата юристка от Пазарджик. Както и да е. Но този човек, Васил Маринов беше от твърдата бекапейско-десарска клика, с която Бойко Борисов опакова Плевнелиев веднага след като беше избран за президент. Съветник на Плевнелиев по националната сигурност стана ортодоксалният комунист Стоимен Стоименов, много близък на Б.Б. /уволнен най-накрая на 1 юни, лаская се и заради моята активна дейност по разобличаването му като инструктор в отдел „Национална и социална сигурност“ в ЦК на БКП в периода 1985-89 г./.
Секретар по националната сигурност на Плевнелиев в началото на 2012 г. стана Васил Маринов, днес зам.-вътрешен министър, а шеф на канцеларията – Цветлин Йовчев. Картинка, жалка при това. Е, днес тези тримата вече са на другата страна, на страната на БСП, ДПС и Атака. Някой да задава полезни въпроси как се случи това? Не съм чул. Както не съм чул и въпроси защо все т. нар. „десни“ са в ролята на измамени камилчета.
Все при тях гърмят кадри, все на тях им подбутват подводници на БКП/БСП, все техните кадри се оказва, че вършеят на два, че и на три стана. За десетте години президентстване на Георги Първанов-Гоце, не чух и не видях един от неговия екип да се окаже „подводница“ на десните. После – защо сме ставали само за лош пример. Ето, затова. След пълния провал на Орешарски, Йовчев и компания да пресрещнат навреме този оформящ се като многоизмерна катастрофа проблем /със сирийските бежанци/ вече знам какво е държавник. „Държавникът е мъртъв политик. Имаме нужда от повече държавници.“ Това твърдеше преди време един канадски журналист. Прав е.
