Международният анализатор Веселин Киров пред ПИК: Изборите във Франция - пирова победа за Макрон

ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Франция избра своя нов стар президент за следващите 5 години. Еманюел Макрон ще управлява втората икономика на ЕС. И докато редица медии и политици се надпреварват да го поздравяват, сблъсъкът между неолиберализма, наложен от 20 години анархичен мондиализъм, и патриотизма, като противовес, целящ да запази националната държава в основата на европейския политически модел, тепърва предстои.
Очаквано, битката за президент на Франция беше повторение на предишните избори от 2017-та, на които Макрон триумфира. Но ако преди пет години, той бе окачествен с имидж на прогресивен кандидат, необвързан с политически партии и задкулисни интереси, а льо Пен беше представяна от медиите като неговия антипод, то сега много неща се промениха.


За пет години, Макрон претърпя редица провали, както във вътрешнополитически, така и в международен план. Всъщност може да се зададе въпросът, дали изобщо Макрон е имал успешен политически ход, доведен докрай. Като се започне от огромните стачки на френските железници и парижкото метро, които буквално парализираха страната в продължение на месеци, през движението на жълтите жилетки, опустошили центъра на Париж, социалното недоволство свързано с реформата на пенсионното осигуряване, Брекзит, Ковид кризата и завършим с изгонването на френските войски от западна Африка и нескопосаните опити да се предотврати войната в Украйна, на пръв поглед нищо не вървеше по план за Макрон.

Само седмици преди изборите, действащият френски президент се ползваше с одобрението на едва 40% от френския народ. Дали обаче Марин льо Пен успя да се възползва през последните години от гореизброените неуспехи на Макрон е друг въпрос.
Съдейки по резултатите от втори тур, който се проведе на 24 април, дистанцията между двамата кандидати се е смалила с близо 5 милиона гласа спрямо изборите на втори тур преди 5 години. Очевидно е, че Марин льо Пен успява да консолидира около себе си огромна част от френското общество, което е против неолибералните политики на Макрон, които освен до социално недоволство, доведоха и до огромна несигурност и бум на престъпността във френската държава.
Прави впечатление, че на политическия хоризонт на Франция се появи и нова френска консервативна партия, основана от известния полемист Ерик Земур – “Reconquête“ (Реконкиста), която спечели 7% на първи тур. По редица въпроси, като имиграцията, външната политика и вътрешната сигурност, формациите на Льо Пен и Земур са с общи възгледи. Нещо повече, Ерик Земур открито обяви подкрепата си за Льо Пен на втори тур, а след вчерашните резултати беше първият политик, който призова за обединението на всички десни политически движения във Франция на предстоящите парламентарни избори след 3 месеца.
Каквото и да следва оттук насетне, може да се направи извода, че във Франция вече са налице две консервативни партии – „Националния сбор“ на Льо Пен и “Реконкиста“ на Ерик Земур, които заедно направиха резултат от близо 42% на втори тур. Никога в историята на Петата френска република, такива политически формации не са получавали толкова силен резултат.
Льо Пен няма да е президент на Франция, но политическото статукво се променя коренно. Ако за 5 години 5 милиона французи са се отдръпнали от Макрон, то имайки предвид, предизвикателствата, които очакват Франция, а и Европа, след още 5 години няма да е изненадващо, ако освен Орбан в Унгария и Качински в Полша, имаме и още един консервативен лидер този път във Франция. Това ще промени коренно политиките на Стария континент.
Графика на “Файненшъл таймс“, илюстрираща изборната напревара между льо Пен и Макрон 2017г. спрямо 2022г.:
* Веселин Киров е роден на 25 ноември 1991 г. Завършва Юридическия факултет Жан Моне на Парижкия Университет "Сакле" през 2015 г. с магистърска степен по европейско търговско право и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с магистър по право.
От 2015 г. работи като съветник на редица международни фирми в Европа, Азия и Америка. Активен наблюдател и анализатор на френския и европейски политически живот.
Син е на известния конституционалист проф. Пламен Киров.