МЕРАЦИТЕ НА КРЕМЪЛ: Русия не желае мир. Целта на Путин е подчинение на бившите съветски републики и руска сфера на влияние в Източна Европа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Резултатите от срещата Тръмп-Путин и последващите стъпки коментира пред Филтър политическият анализатор доц. Борислав Цеков.
Резултатът от срещата Тръмп-Путин е в рамките на очакваното при настоящето ниво на натиск над Русия от страна на САЩ, а то е далеч от максимума, който американската държава може да окаже. Затова и Русия, макар и принудена да пристъпи към разговори, не е готова да се откаже напълно от своите агресивни и империалистически цели. В този контекст срещата в Аляска не е нищо повече от необходима стъпка за поставяне на всички страни в режим на преговори с цел прекратяване на руската агресия срещу Украйна. Важно е също, че президентът Тръмп се убеди в пряк диалог с режима в Кремъл, че там нямат намерение да се откажат от своите завоевателни цели. Иначе ще ви дам един реалистичен прочит защо срещата се състоя именно в Аляска, а не другаде, защото и по този въпрос се чуха всевъзможни импровизации как едва ли не това било „победа за Путин“, понеже някога Аляска е била руска. Тъкмо обратното, изборът на Аляска освен логистичните си предимства носи и ясно послание за резигнацията на Русия. Първо, такива срещи се правят на неутрален терен, а тук Путин дойде на крака при Тръмп. Второто обаче е по-важно – Аляска е символ на историческата слабост на Русия, защото руските колонии са продадени на САЩ не от находчивост, а поради бедност. И въпреки това Путин беше принуден да дойде на тази територия на историческото унижение на Русия, посочва Цеков.
Ако се поставим в обувките на Тръмп и неговата администрация, липсата на Зеленски е съвсем логичен подход – разговарят суперсилите. Едва след тях идва времето на второстепенните фактори на международната арена. Днешен Вашингтон разглежда Европа именно по този начин. Що се отнася до президента Зеленски – неговото бъдеще не зависи нито от Вашингтон, нито от Москва, а от волята на украинския народ да продължи да защитава родината си и да се бори за нейните интереси, категоричен е анализаторът.
Според доцента в момента витаят всякакви слухове, недомлъвки, спекулации и откровени измишльотини по въпроса какви констатации, изводи и общи разбирания са споделени на срещата в Анкоридж, Аляска. Не бих искал да влизам в този хор. Привърженик съм на сериозния подход – да изчакаме фактите и тяхното официално потвърждение, за да ги анализираме коректно, а не да градим димни завеси или псевдосензации. Що се отнася до териториалния въпрос – нищо не може да се случи без съгласието на първо място на Украйна, а на следващо – на Европейския съюз. Това е ясно и за президента Тръмп. Неслучайно той лично изрази позиция в такава посока. И тази позиция няма нищо общо с елементарните анти-Тръмп злословия, с които разни слугинчета на комунистическия режим в България, пребоядисали се след 1989 г., за да слугуват отново на чужди интереси, интригантстват по телевизионните студиа – че едва ли не президентът на САЩ бил бягал от отговорност. Пълни глупости. Тръмп се придържа към реалностите, а те диктуват ролята на самата Украйна и на ЕС, изтъква Цеков.
По отношение на териториалните претенции на Москва, представени по време на преговорите между руската и украинската делегация в Истанбул, той посочва, че това е най-тежкият въпрос. За съжаление, този въпрос не се решава с пожелателно мислене или с емоции, а само и единствено с реална и брутална сила на бойното поле, на икономическия и на дипломатическия фронт. Затова е от изключително значение какво ще решат САЩ и ЕС заедно и поотделно за помощта за Украйна и за въвеждането на наистина смазващи санкции срещу контрагентите на руския нефт и газ, за да бъде обезсилена агресивната машина на Русия. Кремъл разбира само от сила, там отсъстват демократични принципи и ценности, защото властва самодържавие и великоруски империализъм. Не помните ли как Кремъл обяви, че само „луди хора без морал“ можели да твърдят, че Русия ще нападне Украйна, а няколко дни след това започна руската агресия.
Русия не желае мир. Това противоречи на държавната доктрина на Путин, която е империалистическа и цели ново подчинение на бившите съветски републики и руска сфера на влияние в Източна Европа. Русия се принуждава да прави някои неохотни стъпки към преговори заради своята слабост. А нейната слабост беше доказана на бойното поле – за три години не успя нито да покори Украйна, нито да завземе украинските територии, които скандално обяви за „руски“. Дотолкова се оказаха стъписани от мощния отпор на героичния украински народ, че се принудиха да търсят военна помощ от Северна Корея и Иран, и т.н. Мисля, че президентът Тръмп имаше надежда, че разумът и реализмът ще се завърнат в Кремъл, но след Аляска тази надежда избледнява на фона на грубата реалност. Прочее, тези неща са ясни и видими в историята и неслучайно в нашата част на света нямаме такива надежди, но от Америка светът понякога изглежда по-различно, смята анализаторът.
По думите му президентът Тръмп има искрено желание ситуацията в света и в Европа, както и спрямо Русия да се нормализира в бъдеще и на преден план да излезе икономиката, бизнесът, развитието, съвместните проекти. Но като че ли останалите геополитически фактори не са узрели за това все още.
