ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Минималната заплата да е между 35 и 55 на сто от средната за страната и да се определя на базата на няколко обективни показателя. Това предвижда проект на Министерския съвет, който в момента работна група към социалното министерство обсъжда с бизнеса и синдикатите.
Критериите, от които ще зависи минималното възнаграждение, са размерът на средната заплата за страната за последното тримесечие, линията на бедност, индексът на потребителските цени за съответната година спрямо предходната според заложеното в бюджетната прогноза, пише в. „Сега”.
По данни на НСИ за третото тримесечие на тази година средната заплата е 882 лв., което означава, че минималната трябва да е до 441 лв. според предлаганата методика. Плановете на кабинета са минималното възнаграждение да стане 420 лв. от 1 януари. Нетният размер обаче - след приспадането на осигуровките и данъците - не трябва да е под прага на бедност. С увеличаването на минималната заплата на 380 лв. от 1 юли нетният й размер стана 298 лв. и за първи път изпревари линията на бедност с 12 лв.
От Асоциацията на индустриалния капитал поискаха минималните заплати да се договарят по икономически дейности между браншовите работодателски и синдикални организации. Според техния модел за страната трябва да важи най-ниската от всички договорени нива, а Министерският съвет да утвърждава договорените размери по икономически дейности, вместо да ги определя.
От АИКБ заподозряха, че кабинетът всъщност иска да запази административно определяне на минималната заплата заради това, че си запазва правото да определя месечен и почасов размер за страната. „Административното определяне на минималната работна заплата почива на порочната презумпция, че увеличавайки я, се постига общо увеличаване на доходите „по вертикалата”.
Всъщност, това довежда главно до загуба на работни места сред най-нискоквалифицираните работници и до проблеми с доходите в „долната” половина на квалифицираните работници и служители”, коментират от бизнеса.
От асоциацията напомнят, че миналата година бизнесът и синдикатите са изпратили пет варианта за механизъм за определяне на заплатата, в които влизат производителността на труда, нуждите на пенсионната система, темповете на нарастване на минималния осигурителен доход, икономическите дейности, професиите, регионите, исторически и прогнозните данни за минималния осигурителен доход и т.н.
Всяка година до 30 юни министърът на труда трябва да покани за разговор национално представените работодателски и синдикални организации и да им представи какви са намеренията за размера на минималната работна заплата през следващата година.
До 15 октомври социалните партньори да се разберат, а ако до 30 октомври няма постъпило предложение, министърът сам ще предлага в срок до края на ноември каква да е минималната заплата.
