ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев коментира темата за финансирането с държавни средства на спортните федерации при гостуването си в предаването “Седмицата“ по Дарик радио. „Тези федерации, които ще получат най-много пари, са с най-добрите резултати през последната година. Когато моят екип пое министерството през 2014 година, на държавната хранилка бяха 67 федерации. Намалихме ги до 44 – тези, които имат резултати“, заяви той.
Министърът посочи, че в България има лицензирани над 110 федерации и затова се налагат прозрачни и строги критерии за тяхното лицензиране. Тези критерии са формулирани в новия Закон за физическото възпитание и спорта, който беше приет през тази седмица с голямо мнозинство от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание. Новият закон изисква всяка федерация да има 15 клуба от три административни области, а в досегашния закон изискването е за 7 клуба. Единственото изключение са федерациите по зимни спортове като кънки и биатлон, които се развиват в подходящите региони, а не в цялата страна и за тях се изисква да имат медали от олимпийски игри.
„Всички големи и стойностни федерации, които имат социално значение и носят успехи на България, имат над 20 члена. Клаузата за медалите от олимпийски игри я вкарахме единствено заради федерациите по биатлон и кънки. Никога финансирането на тези спортове не е било поставяно под въпрос. Не искаме да ги караме да правят клубове фантоми“, уточни Кралев.
Той коментира, че критериите за финансиране не са част от закона, а се регламентират с наредба, която се изготвя всяка година. „Това дава възможност на всеки спортен министър да прави политика. За следващата година ние предлагаме приоритетно финансиране да получават федерациите, които имат медали от последните две олимпиади и от последното световно първенство за съответния спорт“, заяви Кралев.
Министърът даде пример с таеукондото, което у нас няма традиции, но в олимпийския цикъл в момента е единственият спорт с медал от световно първенство за мъже тази година. „Значи таекуондото има потенциал на следващата олимпиада да спечели медал за България. Ние отваряме врата за всеки един спорт, който работи в конкретния олимпийски цикъл и спечели медал от световно първенство, което е потенциал да спечели медал и на олимпийски игри“, поясни той.
Във втора група попадат федерациите, класирани до осмо място на Oлимпийски игри и осмо място на последното Световно първенство. “Първите две групи събират около 14 спорта, първо се определя техният бюджет състезател по състезател, ще има по-широки възможности за финансиране, ще има предимство при финансиране на домакинствата им на големи международни състезания”, заяви още той.
Кралев информира, че новият закон регламентира редица неизяснени до момента казуси като дефинициите за спортни услуги и треньорски услуги. Това ще реши проблема с фитнес центровете, където трябва да има квалифицирани треньори. „Голяма част от хората, които работят там не са треньори, нямат лицензи, нямат подходящо образование, а под тяхно влияние са най-много български граждани, може би след футбола. Задължително въвеждаме и дефинираме понятията спортни услуги и треньорски услуги, обвързваме ги помежду им и се създава задължение на тези, които предоставят спортни услуги, да гарантират безопасни условия за практикуване на спорт. Да включат медицинско осигуряване, да осигурят подходящи треньори. Не можеш да бъдеш регистриран като спортен клуб, ако нямаш лицензиран треньор, който да е вписан в регистрите към министерството“, каза министърът.
Новият закон дава възможност и на университетите да регистрират и финансират спортни клубове, което ще помогне много на колективните спортове като баскетбол и волейбол. „Ще помогнем и на някои от индивидуалните спортове, защото има много частни университети, които изявиха пред мен такова желание да направят професионални отбори, които да участват в професионалните първенства като реклама на съответния университет. Има учебни заведения с възможност да издържат такива отбори. Дори и да си направят един отбор по лека атлетика, самата реклама на успелите спортисти, ще допринесе в тази битка за студенти. Защото имаме 50 университета, в 10 от тях да се регистрират такива клубове, това значи потенциал от 10 клуба по баскетбол или волейбол да влязат в първенствата, които имат хроничен недостиг на средства. Освен това тези университетски клубове ще имат възможност да бъдат финансирани и от държавата. За първи път въвеждаме възможността за създаване на професионални лиги, които досега бяха само помощни органи“, коментира Кралев.
По думите му, професионалните лиги имат резонно място в българския спорт и следва да бъдат институционализирани. „Регламентираме нова уредба за обединените спортни клубове, които са сдружения на минимум 3 или повече клуба. Това се прави, за да могат клубовете да се съберат заедно, за да управляват по ефективно дадена спортна инфраструктура. Има многофункционални зали и съоръжения, които предполагат практикуването на няколко вида спорт. Басейн примерно, стадион, така че там даваме възможност на тези клубове да се съберат и да се създаде едно общо юридическо лице, обединение, което да наеме и да експлоатира съоръженията. Това ще да даде възможност за намаляване на административните разходи и клубовете заедно да кандидатстват за менажирането на една спортна база“, каза Кралев.
Той припомни също, че се вдига срокът за отдаване на спортни обекти от 10 на 30 години. „Само за юридически лица с нестопанска цел и само в случаите, когато инвестиционната програма на наемателя представлява над 50% от стойността на оценката на самия имот и даваме възможност и за учредяване на право на строеж в този закон“, уточни Кралев. Това ще съдейства за привличането на частни инвестиции в инфраструктурните проекти.
