МИСС събра експерти по сигурността: България трябва да защити границата, здравната система и децата си (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Участници в кръглата маса „Мир, сигурност и противопоставяне на терора и организираната престъпност днес“: Нужна е ясна политика по миграцията, наркотрафика и зависимостите
По инициатива на Международния институт за сигурност и сътрудничество /МИСС/ се проведе кръгла маса на тема „Мир, сигурност и противопоставяне на терора и организираната престъпност днес“. Форумът събра представители на институции, експерти, бивши министри, народни представители и специалисти в сферата на сигурността, здравеопазването и противодействието на зависимостите.
В рамките на дискусията бяха разгледани миграционният натиск, бежанските вълни, наркотрафикът, нелегалният хазарт и екранната зависимост. Участниците се обединиха около необходимостта България да премине към ясна държавна политика, основана на капацитет, превенция, институционална координация и конкретна отговорност.
След влизането в сила на новия европейски режим по миграцията България е изправена пред двоен натиск — като външна граница на ЕС и като държава, към която могат да бъдат връщани лица, регистрирани първоначално у нас. Общата оценка беше, че страната не може да си позволи нито наивен подход, нито истеризация на темата, а трябва да защити националния си интерес чрез реална охрана на границата, работещи процедури, здравен и сигурностен скрининг, европейско финансиране и ясно разпределение на отговорностите.
„Тук има консенсус. Ясно е, че трябва да пазим границите. Въпросът е готови ли сме — не на хартия, не с общи уверения, а по пунктове, процедури, капацитет и отговорни институции“, беше подчертано по време на форума.
Посланик Коцев постави акцент върху липсата на цялостна европейска политика за интеграция и върху необходимостта всяка държава да отчита реалния си капацитет. По думите му приемането на мигранти не може да бъде сведено само до разпределителен механизъм, защото „всяка държава има капацитет“ и трябва да разполага с ресурси, политика и гаранции, че няма да бъде нарушен общественият, етническият и културният баланс.
Румен Петков отбеляза, че рискът за България не е само в т.нар. квоти, а в новите административни, финансови, инфраструктурни и здравни задължения, които страната поема като външна граница на ЕС. Той постави въпросите за готовността на държавата за скрининг, гранични процедури, прием, връщане и бюджетно натоварване.
„България практически е между два натиска — от югоизток нови влизания през Турция и от запад-север връщане към България на лица, за които страната ни е определена като отговорна по европейските правила“, заяви Петков.
Министър Младен Маринов акцентира върху нуждата от баланс между отговорност и солидарност. По думите му България като първа сухоземна граница на миграционния поток трябва да настоява за реални гаранции и подкрепа.
„Беше много важно да намерим гаранции за България — повече солидарност и гаранции, че няма да се превърнем в буферен център по неволя“, посочи той.
Според Маринов най-сигурният механизъм остава физическото възпрепятстване на незаконното преминаване през границата, защото след стъпване на българска територия вече се задействат задължителните европейски процедури. Той подчерта, че парите сами по себе си не решават проблема и че България не трябва да се превръща в „хотел“, срещу който получава компенсации.
Министър Даниел Митов заяви, че европейските регламенти сами по себе си не пазят границите.
„Границите се пазят от хора, техника, процедури, координация и политическа воля“, подчерта той.
По думите му България трябва да настоява за постоянна подкрепа от Frontex, финансиране на технически капацитет, реално работещи процедури за връщане и пълно използване на солидарния механизъм. Той подчерта и необходимостта да се прави ясно разграничение между бежанци и икономически мигранти.
„Икономическата миграция не е право. Тя е опция и минава през определени правила“, заяви Митов.
Генерал Румен Миланов постави въпроса за възможната организираност на миграционните потоци и необходимостта службите за сигурност да анализират не само последствията, но и причините за тяхното възникване. По думите му съставът на значителна част от миграционната маса — предимно млади мъже — поставя сериозни въпроси пред сигурността на Европа.
„Оставам с впечатление, че тяхното движение е под някаква организация“, заяви генерал Миланов. Той подчерта, че българските и европейските разузнавателни служби, както и дипломатическите мисии в засегнатите региони, трябва да търсят и анализират „центровете на управление“ на тези потоци. „Това не може да стане без някакъв център на управление или центрове“, посочи той.
Особено внимание беше отделено и на здравните рискове. Д-р Цветеслава Гълъбова предупреди, че българската здравна система не е подготвена да посрещне големи групи хора с неясна ваксинационна история и неясен имунизационен статус.
„Убедена съм, че нашата здравна система не е подготвена да посрещне хиляди хора с неясен имунизационен статус. Това са хора, идващи от страни, в които ваксинацията не е на ниво по най-различни причини, и от страни, в които има болести, непознати за нас“, заяви тя.
Д-р Гълъбова предупреди, че българските лекари могат да се сблъскат с инфекциозни, тропически и паразитни заболявания, които до този момент основно са изучавали теоретично, но не са срещали масово в практиката си. Тя припомни опита от ковид пандемията и заяви, че трябва предварително да се прецени какво може да поеме здравната система.
„Смея да твърдя, че здравната ни система е слаба, неподготвена и както се счупи по време на пандемията, ще се счупи отново — този път не само с един вирус“, предупреди д-р Гълъбова.
Втората основна тема на кръглата маса беше свързана с наркотрафика, нелегалния хазарт и екранната зависимост. Участниците се обединиха около извода, че проблемът със зависимостите не може да бъде разглеждан само като полицейски или медицински въпрос. Той е социален, образователен, семеен и институционален проблем.
Д-р Гълъбова представи тревожна оценка за ранната употреба на наркотици сред децата и подрастващите.
„Ако не сме катастрофирали напълно, сме в състояние на катастрофа. Много спешно трябва да вземем мерки. Под мерки не разбирам само контрол“, заяви тя.
По думите ѝ психиатрите, психолозите и органите на реда са „на изхода на системата“, докато проблемите се залагат много по-рано — в семейството, училището и средата, в която растат децата.
Генерал Румен Миланов отбеляза, че ситуацията с наркотиците в България е силно влошена и вече има нова динамика. Той направи сравнение с началото на прехода, когато дилърите са търсили клиентите си, докато днес търсенето на наркотични вещества на места вече надхвърля предлагането.
„Сега проблемът е друг. Търсенето е повече, дори някъде, от предлагането“, заяви генерал Миланов. Той свърза тази промяна с дигитализацията, неконтролираното съдържание в медиите и влиянието на социалните мрежи върху децата и подрастващите.
По думите му „нашите деца стигат до желанието да опитат наркотик до голяма степен и през социалните медии, през това, което гледат в интернет и чуват от останалите“.
Д-р Гълъбова предупреди, че новите психоактивни вещества, райският газ, фентанилът, дизайнерските дроги и лесният достъп до тях вече създават среда, в която децата са изложени на постоянен риск.
„Дрогата вече е в училище и се разпространява свободно“, заяви д-р Гълъбова.
Според нея България има нужда не само от контрол, а от държавни програми за лечение на зависимости, центрове за деца и подрастващи, терапевтични програми в местата за лишаване от свобода и реална стратегия за укрепване на семейството.
Като отделен риск беше откроена и екранната зависимост. Д-р Гълъбова призова да се мисли сериозно за ограничаване на достъпа на децата до социални мрежи и прекомерна дигитална среда.
„Трябва много сериозно да се помисли за ограничаване на децата от екраните“, посочи тя.
В хода на дискусията беше поставен и въпросът за нелегалния хазарт и за средствата, които би трябвало да бъдат насочвани към превенция и лечение на зависимости. Участниците настояха наличните финансови механизми да бъдат използвани целево за реална превенция, лечение и подкрепа.
Общият извод от кръглата маса е, че България има нужда от ясна, прагматична и дългосрочна политика. Необходими са охранявана външна граница, работещ миграционен скрининг, здравен контрол, институционална координация, превенция в училищата, подкрепа за семейството, терапевтични програми и категорични действия срещу наркотрафика и нелегалния хазарт.
Участниците се обединиха около позицията, че тези проблеми не могат да бъдат оставени на отделни институции, нито да бъдат решавани кампанийно. Те изискват държавна воля, ясен план, устойчиво финансиране и конкретна отговорност, защото засягат националната сигурност, общественото здраве, бъдещето на децата и устойчивостта на българското общество.
