Откирили шефа на УБО прострелян в главата с личния му пистолет
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една от най-големите мистерии на социалистическа България е самоубийството на шефа на Управлението за безопасност и охрана (УБО) и личен телохранител на Тодор Живков - генерал Илия Кашев.
Генералът е неизменно до Живков в продължение на осемнайсет години и заради работата си се превръща в един от най-близките му хора. През годините, в които е началник на УБО (това е първообразът на Националната служба за охрана – бел. авт.), той лично отговаря както за обгрижването, така и за следенето на целия висш ешелон на БКП. Според участници в дворцовите интриги на комунистическия режим Кашев докладва всичко, което чува и вижда, на Живков. По този начин във всеки един момент диктаторът е наясно със ситуацията по върховете на властта.
Роденият през 1922 година в село Поибрене, Пазарджишко, Илия Кашев оглавява УБО през 1968 година. Назначението му е изненадващо, защото той няма необходимото образование за поста. Преди това Кашев работи като служител в политическата полиция, която донася на властите за настроенията в обществото.
Заради тоталната си преданост към Живков Кашев е наричан негова сянка. Всички членове на ЦК и Политбюро на БКП внимават какво говорят пред него и се отнасят към мълчаливия генерал със страхопочитание. Разговорите си с Живков Кашев обикновено води на четири очи. Това е част от мистерията, която витае около фигурата му.
След един такъв разговор, проведен през лятото на 1986 година, генералът заминава на почивка в Хисаря. Това е необичайно събитие, защото Кашев не е почивал от 1968 година, откогато неизменно е ангажиран с обслужването на първия човек в държавата. На 28 септември 1986 година до комунистическата върхушка стига сензационната новина, че Кашев е починал в Хисаря. Първоначално никой не може да предположи причината за смъртта му. Малко по-късно, въпреки строгата секретност на информацията, по върховете на властта се разбира, че генералът се е самоубил.
Във фаталния ден Кашев закусва с жена си, която го придружава по време на почивката му. След това става от масата и се прибира в стаята, в която двамата са отседнали. Минути по-късно жена му също става от масата. Малко по-късно се чуват виковете й: „Той се е самоубил!”. Целият персонал в почивната станция се втурва към стаята, в която се намира Кашев. Врата е заключена. След като я разбиват, хората от персонала влизат в апартамента, който е празен. В банята обаче лежи простреляният в главата генерал. В ръката си държи личния си пистолет. Въпреки опитите на лекарите да го спасят, Кашев умира няколко минути след като е намерен.
С това започват действията по укриването на смъртта на страховития генерал. Първо той е откаран в Съдебна медицина, където служители на ДС нареждат на лекарите да напишат, че охранителят на Живков е починал от инсулт. Те обаче отказват да участват във фалшификация на официален документ. Заради това издаването на смъртен акт на Кашев се проточва със седмици. В крайна сметка в смъртния акт е написано, че генералът е починал от инсулт.
В същото време става ясно, че по време на последната си закуска Кашев е споменал на жена си, че може да се самоубие. Той обаче така и не казва си е говорил с Живков по време на последната им среща. През 1990 година сваленият вече диктатор споделя пред разследващите го органи, че причината да обтегне отношенията си с Кашев е, че последният криел, че е болен от диабет. По думите на диктатора по време на последния си разговор с генерала той му казал да отиде на почивка и добавил, че след това ще прецени дали да го остави на поста му.
По време на аутопсията в организма на Кашев са открити следи от антидепресанти, което дава основание на разследващите да стигнат до извода, че генералът е имал проблеми с психиката си. В суматохата около самоубийството в продължение на два дни властите не знаят как да съобщят за смъртта на Кашев на обществото. Върхушката е наясно, че новината за самоубийство в най-близкото обкръжение на Тодор Живков може да има изключително негативен ефект както в България, така и в чужбина. Още повече че през 1986 година ситуацията е допълнително напрегната от аварията в АЕЦ „Чернобил”, която комунистическите власти крият от хората в продължение на няколко седмици. Други поводи за напрежение са изострящата се икономическа криза и генериращият постоянни проблеми възродителен процес. Все пак два дни след смъртта на шефа на УБО в партийния официоз в. „Работническо дело” се появява кратко съобщение, според което ген. Илия Кашев е починал след кратко боледуване.
С това случаят е приключен за социалистическите власти. Смъртта на Кашев обаче поражда слухове, че той е бил убит. Твърденията се подхранват от паническите действия на разследващите и натиска им за укриване на истинската причина за смъртта на генерала. Каква е истинската причина за това знаково самоубийство по върховете на държавата, най-вероятно никога няма да разберем.
