ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Нека любовта да бъде с теб“. Това означава поздравът „Ашколсун“. Така се поздравяват дервишите. Но дервишът не изповядва задължително ислямската вяра. Наричат ги въртящите се мъдреци. Те са мистиците на Изтока.
„Усещането е – ако една птичка е била затворена в клетка цял живот и я пуснеш. Този един-единствен миг на свобода. Това е една свобода от самите нас“. Така определя мистичния танц на дервишите единственият танцуваш дервиш в България – Васил Тосев пред сутрешния блок на Би Ти Ви.
Дервишите вярват, че основата на човешкото съществуване е да познаем себе си. В това вярва и Васил.
Пътят му към суфизма започва преди 10 години, когато се запознава с индийски учител, изповядващ учението на мъдростта. Случайно попада на събитие, посветено на турската култура, където вижда представление на дервиши.
„Как да ви кажа, това е като любов от пръв поглед. То е нещо необяснимо по никакъв начин“, спомня си Васил.
Ден след тази среща той започва да изучава дервишкото въртене – част от церемонията, наречена сема. Танцува в продължение на часове, всеки ден.
„Просто знам, че трябва да го направя. Човек защо си мие зъбите? Просто знаеш, че нещо трябва да го направиш. Не е нужно да прилагаш каквото и да е усилие“.
Казва, че тялото му изпада в състояние, подобно на транс.
„Всъщност самото въртене има същата цел, както има йога. Йога означава временни паузи в непрекъснатата циркулация на ума. А умът винаги се задвижва по часовниковата стрелка. Затова дервишите се въртят обратно на часовника. Т.е. мисълта започва да се разрежда и да стане тази пауза“, разяснява дервишът.
Необикновената история на Васил обаче започва преди 18 години, когато животът му се преобръща напълно.
„Бях около 110 кг. Получавах припадъци от високо кръвно. Сериозна хипертония. Отделно имаше проблеми с депресията, стрес много. Пиех антидепресанти от девет години, които бяха увредили доста тялото. И когато ми казаха, че ми остава една година живот, вече бях решил, че нещата така няма как да продължат“.
Случайността го среща с един от доайените на йога културата у нас по това време.
„Имаше един момент на трансформация. Виждайки един човек, който го е постигнал това, си казах – не е проблем и аз ще го направя! И го започнах. Оттам нататък беше работа. Работа, работа, работа, много работа! Сутрин ставах, час и половина йога, отивам на работа, прибирам се, час и половина йога. Почивните дни – само йога. Естествено, психиката беше най-трудна за възстановяване. Килограмите се свалиха лесно“, спомня си Васил Тосев.
Вярва, че само чрез дишане, можем да променим тялото и ума си. И че в живота му се е случило чудо.
„Това е смисълът на трансформацията в едно тяло. Да видиш правилното и да се държиш за него. Затова казвам и на моите ученици, че всеки може да промени себе си, стига да има достатъчно дисциплина, постоянство и търпение. Дисциплината – това е дисциплината йога за мен. Постоянството е нещата, които се казват, да се прилагат в ежедневието. А търпението означава не да сме търпеливи и да чакаме резултата, а точно обратното – правене, без очакване на какъвто и да е резултат. Това е истината“.
