ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Египетският музей в Кайро за пръв път излага най-ранните познати надписи върху папирус от древната история на страната.
В тях се уточняват детайли от работата по Великата пирамида в Гиза. Папирусите са открити край пристанището Вади Ел-Джарф на 25 километра от град Зафарана на Суецкия залив.
Находката на френско-египетски екип от археолози показва какъв е бил ежедневният живот на работниците, които са пренасяли огромни каменни блокове към Кайро по време на царуването на фараона Хуфу (Хеопс). Великата пирамида (още Хеопсова) е била предвидена за негова гробница.
Единият от документите е „дневник на правителствения служител Мерер (обичания), съдържащ статистики и административни детайли” относно работата му, заяви Сайед Махфуз – един от ръководителите на разкопките през 2013 година. Мерер е ръководил около 40 подчинени.
Той е вписвал и размера на средствата, пращани от различни египетски провинции, за да послужат за прехрана и заплати на строителите, казва още Махфуз.
„Документите показват ежедневната работа на неговия екип по транспортирането на каменни блокове от кариерите при Турах на източния бряг на Нил до Хеопсовата пирамида в Гиза през Нил и нейните канали”, разкриват египетските власти. Папирусите демонстират „високоефективната административна система по време на управлението на Хуфу”.
