ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Старшата медсестра в детската градина в благоевградския кв. "Грамада" Таня Атанасова издирва мъжа си Христо от 2 месеца.
60-годишният мъж изчезнал на 11 август от къщата на родителите й в село Ваклиново. Последно го видяла да пуши на пейката пред вратата към 17.30 ч, само половин час по- късно, докато приготвяла вечерята и я сложила във фурната, жена от селото й подвикнала отвън, че видяла съпруга й в местността Елата, на около километър разстояние, да върви по пътя към местността Петровден.
"Зарязах яденето и хукнах да го търся, с мен тръгна и моя втора братовчедка, забравих у дома и телефоните, и всичко. Братовчедка ми е по-пъргава от мен и се качи на билото, докато аз тичах по пътя, но никъде нищо, само един овчар прибираше стоката на отсрещния баир, та ни залаяха кучетата", разказва Таня.
Прибрали се след час обикаляне да търсят помощ от близки с високопроходими коли и издирването продължило на фарове и прожектори до късно през нощта.
"През деня забелязах, че е неспокоен, през юли неврологът д-р Кастрев го диагностицира, че е с дементен синдром, случваше се да излиза от дома ни в Орлин махала в Благоевград, без да се обади, но винаги се е прибирал или бързо съм го намирала", разказа драмата в семейството си Таня. "Водила съм го на преглед и при психиатъра д-р Милев, но той е категоричен, че няма прихично заболяване. Преди 5 години на Христо му откриха рак на небцето, лечението бе успешно, но след лъчетерапията започна да забравя. Преди 2 години пък близо до ресторант "Докторската градина" го блъсна велосипедист и той падна на главата си, оттогава се задълбочи проблемът, усетих, че таи и някакъв страх, защото не смееше да се отделя много от мен и като не ме виждаше наблизо, започваше да ме търси. Лани пък се разболя от туберкулоза и още на първия ден от хоспитализирането, вероятно заради ниско кръвно, припаднал в болницата и пак на главата назад паднал. Като прекали с цигарите, му се схващат ръцете, сковава се, аз му давах на ден само по няколко, но той намираше явно допълнително отнякъде или пък си спестяваше стотинки, като го пращах на пазар", разказва медсестрата.
"През лятната ми отпуска отидохме при майка ми на село, на 85 години е вече и има нужда да й помагаме, стояхме там 7-8 дни и той беше спокоен. Все гледаше да е край мен, като не ме виждаше, отиваше да ме търси в къщата на братовчедка ми, на 20 метра над нашата, и тя го пращаше да се върне у дома. Той е много бързоход, висок е 174 см, не е бил пълен никога, но покрай боледуването съвсем отслабна, стана 57 кг, но е много пъргав и работлив. Целия ден преди да изчезне бяхме заедно, в селото имаше събор, сутринта брахме тютюн на сестра ми, после зелен боб, той до мен на нивата. Щяхме да си тръгваме на другия ден рано заранта е автобуса и исках багажът да е събран. Казах му да се разходи на събора, но не пожела сам, изчакаме да изпера и заедно отидохме на площада. Хапна си кебапчета и кюфтенца, после му взех казанлъшки понички, искаше да са с течен шоколад, че много обича сладко, и се прибрахме.
След 17.30 часа на пътя в местността Елата сякаш се изпари, никой не го е виждал, като минал покрай братовчедка ми, им махнал. Племенниците ми го търсиха с кола и джип, полицаите от Кочан веднага се включиха, подкрепление от Доспат дойде на другия ден и храст по храст е преровена гората, по всички дерета обиколихме - няма го и го няма! Първите дни само плачех, но нещо отвътре ми казва, че е жив, чувствам го. Никога по врачки не съм ходила, сега тръгнах. На човек надеждата последна умира. Пари никъде никой не ми е търсил, даже като оставя 2 лв., са ми ги връщали. Дъщерята ходи при една жена в село Слокощица, Кюстендилско, много неща беше познала - например за стара травма на единия крак над глезена под коляното, казала, че е жив и върви, трябва да го търсим. Друга жена в село до Слънчев бряг, там живее зълва ми, каза, че е приютен в близко населено място до село в крайна къща от двама мъже и ниска жена. Ходих и при ходжата в Краище, той също ми даде надежда, че лошо не му се разкрива, че може от жена да е приютен, ниска, но не го знаят кой е, защото няма документи и не знаели какво да го правят. "Живичък да се прибере, курбан да му заколиш", каза ми ходжата, но и без това си го бях решила. Сега само на Господ разчитам.
До дни пак отивам да го търся. Сестра ми платила на едно момче да обиколи къща по къща селата наоколо, от Барутин до Црънча, не го е намерил. Сега ще обикаляме другите. И лошо да е станало - приемаш го, но неведението е най-страшно! Дъщерята и синът ме успокояват, диабетичка съм и покрай тези нерви състоянието ми се влоши, та трябваше да вляза в болница за няколко дни, но изпишат ли ме в края на седмицата, тръгвам да търся мъжа си. Вярно, болен е, може и да не ме познае, ама живота съм си изкарала с него, не мога да го оставя! А той сега без мен сигурно съвсем ще е уплашен и не знае какво да прави! Само се моля, ако някой го види по пътища, из горите или в селото си, обадете ми се на тел. 0893 53 14 75 или звъннете в полицията, та по-скоро да се прибере у дома", изплаква мъката си Таня Атанасова.
