Мъката на Румен Радев, който днес трябваше да е редом с Путин и Решетников
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съчувствам на Румен Радев.
Не такъв трябваше да е днешният ден в неговите мечти.
Днес трябваше да застане рамо до рамо с бащицата на Червения площад, а после да изпие по едно кафе с Решетников в сладкарницата на ГУМ-а.
Докато Десислава разгледа бутиците наоколо и си купи от новата колекция слънчеви очила на "Гучи".
Щяха да го похвалят, да го поощрят, да му дадат инструкции, да се почувства най-после потребен, социализиран, сред свои.
Съдбата в лицето на пандемията му изигра зла шега.
Съчувствам на мъката му, породена от трагичния сблъсък на илюзорното с реалността.
Нечовешката болка видимо го е изнервила и пред паметника на незнайния воин тази сутрин той е предрекъл политическа криза.
Да, наистина се задава тежка политическа криза и тя е свързана с абсолютната делегитимация на президентската институция. Година и половина преди изборите резидентът на Кремъл и "Грипен" доказа, че повече няма моралното право да обитава кабинета си на "Дондуков" 2, да тунеядства с 12 000 лева заплата и да ползва привилегиите на държавната власт.
Предателското му поведения насред карантината отвори очите и на слепите, които все пак привиждаха в негово лице някаква разумна алтернатива на Борисов.
Не виждам как в подобен контекст Румен Радев би могъл да довърши мандата си - без това да предизвика отпор и радикална реакция сред широки маси от българското общество.
Такава ще е политическата криза, в това ще се корени - в невъзможността на Радев да остане на поста си и в очертаващата се перспектива от извънредни избори за президент на републиката.
