МЪЛНИЯ В ПИК: На вниманието на Футболна България и новите претенденти за власт в БФС - какви огромни проблеми са налице? Георги Василев-Гочето с разтърсващ анализ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
4-кратен шампион на България като треньор - два пъти начело на Левски и по веднъж с Етър и ЦСКА. Носител на Купата в родината ни и с "армейците", и със "сините". Финалист за Купата на Германия с Унион (Берлин) при все, че въпросният тим не е сред най-мощните немски клубове. Бивш играч, дългогодишен наставник и сред топ футболните специалисти в страната ни Георги Василев говори ексклузивно пред ПИК относно ключови въпроси свързани със спорта. Задава се Изборен конгрес на БФС, а тезите, които изразява Гочето пред медията ни изглеждат изключително важни за бъдещето на родния футбол.
- Г-н Василев, може ли да имаме отново силен национален отбор без треньорската професия да бъде високо ценена на всички нива в България?
- Първо националният ни тим без добри и класни футболисти трудно може да стане. Без български играчи, които да имат класа, стойност, а въпросните за да са налице трябва да има и добри специалисти, които да ги подготвят.
- На клубно ниво...
- Да, на клубно равнище. Едното без другото е немислимо. Самородни таланти, да. Но талантът се разкрива по-нататък и зависи от много компоненти. И характер, и физическо усилие, и търпение. Но само да чакаш талантът да избуи, да изскочи... Има много подобни примери, играчи показват добри качества, но нещо им пречи да се реализират по оптимален начин. В момента обаче нещата не опират толкова до таланта, колкото до системата и организацията на учебно-тренировъчния процес в клубовете. Създаването на тези кадри. Даже и на това ниво, когато има съответна конкурентност при децата, при юношите, тогава бликва и талантът, който в край на краищата не може да не се забележи. Моето впечатление в годините, преди мен и след мен като футболист - конкуренцията и нивото на футболът ни беше много по-високо. Т.нар. среден клас играчи беше много по-високо от сега т.нар. футболисти стоящи на върха. И там, когато имаше средно ниво на много силни състезатели, оттам се вдигаше и класата на отбора. Сега такова нещо няма.
- Това обаче едва ли може да се случи без да има достатъчно голям брой добре подготвени специалисти, които да работят с младите български надежди във визирания спорт?
- Даже това не стои за мен на дневен ред. То ще е смешно да кажем, че може да имаме редица класни футболисти без съзнателна, целенасочена подготовка от специалисти, които познават материала, спорта, развиват качествата на играчите. Така, че без треньорските кадри...
- В школите в България в момента масово се наблюдават млади треньори, това е хубаво. Но според мен, като че ли се скъса нишката между опита и младостта в родния футбол и на ниво наставници. До каква степен е вярно подобно твърдение?
- А това не е само в школите. Това е и в А-отборите същата работа (смее се). Това, което казвате не е само за ДЮШ, там даже може да се направи компромис, все пак има време да кажем за усъвършенстване. Но тази тенденция се наблюдава и в големите тимове. Опитът отива на заден план. Опитът на хора, които са достатъчно доказали, че имат треньорска класа у тях. По някакъв начин не знам, може би не отговарят на условията, на изискванията на повечето президенти, които имат вече доста "футболни качества и познания". И някак си тук опитният наставник остава като трън в очите на някои. По-лесно е да се вземе даден по-млад треньор и да го карат да се мъчи, да се труди, няма нищо лошо в това, има и успели такива хора. Но по-лесното е според мен президентът в един момент така да си оправдае проблема в отбора със старши треньора и да го махне. Аз го признавам това, дават сигурност на клуба собствениците, влагат средства, но те добре знаят, че всичко това е свързано с една обществена дейност, със запалянковци, които правят оценка също. А изглежда в момента във футбола ни големите резултати не са чак толкова важни, колкото моментното състояние и решаването на локален проблем. Има и президенти, които устояха. Да кажем Крушарски, който дълго време се бори за Акрапович, мина се през колебания, но беше твърдо зад него и ето резултатът е налице. Има някои отбори, в които младите треньори ги сменят много бързо, защото няма резултат. Аз не казвам, че не трябва да се сменят въпросните наставници, защото преценявайки качествата на даден човек в определен период от време в работата и виждайки, че няма перспектива и това става. Но пак заявявам трябва да го съчетаят това с опита и с класата на хора, които вече достатъчно са така да се каже на жаргон - изпатили във футбола, добре познават играта, не са изгоряли рано, успяли са да натрупат доста богат опит, имат спокойствието и увереността да ръководят. И точно в този момент, когато те отпишат от сметките, естествено, че губи и футболът.
- Имена като Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Димитър Димитров и прочие, много са, да не ги изреждаме. Спокойно мога да кажа - вие от още по-опитното поколение, Аспарух Никодимов. Изключително много специалисти с високи резултати да не изброяваме всички имена ще отнеме много време, проблем ли е за българския футбол, че толкова доказани треньори не са ангажирани с тимове в страната ни в момента?
- Ами, не е добре. Не е добре. Пак казвам, една от причините, това е убеждението на хората, които имат правото да решават треньорския проблем. И се страхуват от разбиранията на тези наставници, от нивото им като специалисти от една страна. От друга страна, те са вече изпатили, достатъчно са лавирали в нашата футболна действителност. Трудно може да ги подведеш нещо, те добре си знаят правата и пълномощията. Трето, имам усещането, че аз това го почувствах на себе си едно време. Постигнал си много - омръзнало им е на някои хора да те гледат вече. Просто - елементарно, първично, но това е - новата генерация, новото лице. Въпреки, че знаят, че се рискува. Гаранция няма, че ще повторят този успех, който си го направил. Но има един момент, в който омръзва на някои тази физиономия на този човек, който така или иначе е постигнал успехи във футбола, и достигайки тези резултати той вече е на едно ниво, където разсъжденията му, вижданията му са много по-богати, по-стойностни, по-разбиращи. Но точно тогава се отказват.
- Г-н Василев, с вас сега начертахме голяма част от проблемите в българския футбол, свързани според мен със сериозното подценяване в момента на ролята на старши треньорите в редица клубове от школи до първи отбори. Но следваща тема. Не се ли обезценява и стойността на помощник треньорите. С вас сме дискутирали, казахте много добри думи пред ПИК за Стойчо Младенов, който вие бил помощник в изключително успешна кампания в ЦСКА. Младенов вече работи дълъг период с Анатоли Нанков, с Тодор Янчев. Може би след време Янчев и Нанков пък ще бъдат старши треньори и ще разчитат също на качествени помощници. Така се получава едно натрупване на знания, на успехи...
- Така е. Така е. Както се казва в общата кухня на разсъждения, на виждания се обогатяват тези хора. Нищо скрито не остава от тях. От това, което старши треньорът прилага и даже и в много случаи се съветва с тях. Сега последните години вече има традиция - имат право старши треньорите да си взимат щаба със себе си. По мое време това го нямаше. Където и да бях, аз се съобразявах и с клубната политика. В Етър имах един помощник треньор, в Левски други помощник треньори имах, в ЦСКА трети, в Локомотив София четвърти... Но за никой нищо лошо не мога да кажа, защото съм имал късмета да работя с кадърни хора и твърдо стоящи и вярващи в това, което аз като старши треньор прилагам.
- Като продължение на темата. Може ли да се твърди, че един старши треньор, който зад себе си има по-солиден и като брой щаб, и като възможности на отделните специалисти, може във всяка една ситуация да реагира по-добре? Защото дори в българския футбол се появяват какви ли не хипотези - за мини-бунтове в отборите, за някакви групички, разделения в съблекалните на тимовете. Та един такъв наставник, който е качествен, но и с по-многоброен щаб, не би ли следвало да дава по-добра увереност на самия отбор и съответно резултатите в дългосрочен план да са много по-солидни за клубовете?
- Тук ние говорим за нещо също изключително важно. То е духовната свързаност, атмосферата в един отбор, задължително условие е да умееш да овладееш ситуацията. И тогава, когато имаш това доверие и увереност, че зад гърба ти стоят хора, които са единомишленици и знаят какво се иска, те помагат именно за тази позитивна атмосфера, която трябва да се създаде. Но не винаги се постига. Защото в много от тимовете за конкуренция за постове футболистите имат желание да докажат, понякога не на терена, а извън него, че треньорът не е прав. Обикновено ако се наруши атмосферата, ако има проблеми в един отбор, това е повече на тази база - или финансови претенции и различия, сравнявайки се един с друг, или това, че е примерно извън титулярите. Аз винаги имах един девиз, където и да започвах го повтарях винаги. Първият ми мач за сезона винаги е бил с тази приказка: "Подали сме молба до УЕФА да ни разрешат да играем с повече футболисти, но сега не може - трябва с 11, ще изчакаме решението". Буквално като нещо, което кой знае какъв ефект не е имало, но все пак да се подскаже, че 11 човека са на терена, другите, които са недоволни е нужно да доказват правото си, че трябва да играят.
- Като продължение на тази ваша теза, само че пренесена от клубно на национално ниво. През последните 20-ина години, почти без изключения, се наблюдава огромно текучество на футболисти в представителния ни тим. Това не е ли минус за отбора ни в дългосрочен план като търсене на резултати, прекалено дългият списък от играчи, на които се разчита?
- Аз лично не съм убеден, че ние имаме толкова богат избор, за да правим такива големи промени. Но съм сигурен, че треньорите, които са били, опитът им това среднячество, изравнени по ниво футболисти от тях да избереш... Където няма много голяма класа, искаш, не искаш - подхождаш така. Защото имаш и правото, а и надеждата, че да - този път не си успял, кой знае каква перспектива извън тези 11 стартиращи, които си избрал не е имало. Знаеш, че и да направиш тези промени, кой знае каква разлика няма да се получи, обаче живееш с тази надежда, че ще бъде по-добре. Когато има безспорни лидери, много силни, класни играчи, те се налагат от само себе си. Треньорът е улеснен тогава. В Бразилия сигурно е друго, беше, сега не ги знам. Там пък от много класните да избереш най-добрите. А тук при нас е от средното да подбереш що годе състав, който да отговаря на твоята философия като треньор.
- Да разбираме, че според вас, към момента не е лесно, който и да е селекционер на тима ни да избистри един титулярен състав, който да излиза в редица мачове почти без корекции?
- 100 процента е много трудно. Сега Краси Балъков например се опита, виждайки какво е нивото на нашия футбол да даде шанс в тези двубои на много хора. Да види в срещите всеки от визираните състезатели какво може, сигурно си има вече представа за тях, той имаше по-дълга перспектива. Но моето мнение е, че другият момент е да се спреш на някакъв тактически вариант по време на тези мачове, който е съобразен с възможностите, на това, с което реално разполагаш. А при нас нещата са така, че освен например ето сега в срещи със силни отбори да заложиш на защитата и да затвориш играта... Едното е - да подбереш хора дали са тези или други, разлика кой знае каква няма да се получи, другото нещо е да акцентираш поне в някакъв аспект на тактическата постановка и желание най-малкото да постигнеш що годе добър резултат. Какво да направиш? Това е истината за нас сега.
- Националният ни отбор почти сигурно ще участва в полуфинален спор в един мач в опит за спечелване на квота за Евро 2020. Много вероятно е да гостуваме на Шотландия и ако победим жребий ще определи дали да сме домакини или гости в решителен двубой за класиране за Европейското. Като ако стигнем до визирания финал в плейофите към момента изглежда твърде възможно да е с Норвегия или Сърбия. Имаме нужда от 2 последователни победи. Както акцентирате със сериозна тактическа дисциплина, а и като цяло как оценявате възможността да се случи мечтата - България да играе на Европейското?
- Пътят е много дълъг и тежък, и в този вариант, който вие казвате. Аз лично ако се официализира подобен полуфинален плейофен мач, шотландците не ги виждам като толкова опасен противник, който може да ни уплаши. Защото поне моето мнение е, че нивото на техния футбол и там се задъхват от тези техни проблеми, а именно наличието на много чужденци в клубните им елитни тимове. Така, че с националния отбор на Шотландия не е чак толкова страшно, според мен. Ако успеем да ги преодолеем другият тест мисля, че ще бъде доста по-сериозен.
- Победителят най-вероятно от двубой между Норвегия и Сърбия, ако сме в баражите на Дивизия С...
- Да. Там според мен ще имаме доста затруднения. Като ако се стигне до подобна конфигурация на плейофите, виждам Сърбия като по-вероятен противник за нашите национали евентуално ако преодолеем Шотландия.
- Г-н Василев, един призив ако пожелаете да отправите, даже не призив, вие може да дадете аналитично мнение, съвет, защото имате достатъчно много успехи и на ниво България и на равнище чужбина, включително в една от най-футболните страни - Германия. Предстои Изборен конгрес на БФС, дали ще се състои януари, февруари - изглежда като най-очаквано развитие, ще решат кога да бъде насрочен функционерите в ИК на централата. Според мен е нужно да се обърне много по-сериозно внимание на треньорския фактор в българския футбол? Вие бихте ли посъветвал бъдещите кандидат президенти да насочат внимание върху този въпрос? И да запознаят спортната общественост преди Конгреса в детайли със своите виждания по темата?
- Първо ще се възползвам, щом ми давате това право, да им кажа да не чакат януари и февруари, защото ако да кажем търпение искаме и проявяваме за развитието на децата да израстват. Това да оставиш толкова дълго време Футболния съюз без глава, ръководител (при евентуален по-дълъг период на заместване на подалия оставка президент на централата) мисля, че не е много нормално да се прави. Това е малко чиновнически. Сега сме октомври, чак януари или февруари - това е време, в което футболът се развива, живее. Това е едното - моето пожелание е по-бързо да решат този проблем, а не да правят скалъпвания на групи, кой, какво, кой ще надделее. Аз мисля, че по-навреме трябва да го решат този проблем. Второ, по всяка вероятност президент като изберат ще бъде футболен човек, предполагам. Който много добре би трябвало треньорските неволи в България да ги знае. Ако е бил футболист, като смятам, че това почти е сигурно, че ще бъде бивш състезател, той достатъчно трябва да е почувствал така личното удоволствие от факта, когато с качествен треньор се работи, човек, който е грамотен, давал му е вдъхновение, учил го е действително футбол да играе. Така, че това са неща, които казваме за човекът "Х" не може да не се съобразява с тези детайли. Ние достатъчно вече говорим за къде се крие проблемът у нас. Липсата на достатъчно млади таланти, а това значи липсата на достатъчно условия за подготовка на тези играчи и вторият момент, на който вие наблягате - да няма оправдание даден треньор, когато са му създадени достатъчно условия и възможности той да реализира труда си, да му държиш съответна отговорност тогава какво е направил. Защото сега в много от случаите се появява и тази нотка на оправдание: "аз при такива условия работя, къде да ги направя футболисти - по баирите ли". Това са обвързани неща и един президент на БФС нов, който смятам, че ще бъде футболен човек трябва да е наясно с тях. Задължително е въпрос на търпение, не на изчакване, а на работа. Защото това също е погрешно, казват, ами ще чакаме 2,3,4 години или 7 години. Това е въпрос на усилен труд в този период, в който търпението е задължително, но в сянката на това търпение се крие именно кадърността на хората, които ще подготвят футболистите. Да не забравяме, че футболът в България е в конкурентна битка с много други неща, които децата вече могат да бъдат заинтригувани и тя трябва да се печели.
