ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В уфологията традиционно някои от най-надеждните и достоверни доклади за наблюдения на НЛО идват от пилоти, включително на пътнически самолети и членове на екипажа им.
Факт е, че подборът на пилоти е много прецизен. Не се допускат хора използващи наркотични вещества, алкохолици, шизофреници, параноици, екстрасенси и други.
На 24 юни 1947 г., докато лети над планинската верига Каскади, която е един от крайъгълните камъни в уфологията, американският пилот Кенет Арнолд вижда девет „летящи чинии“. Седмица след това те се появяват пред екипажа на пътнически Полет 105 от Бойс, Айдахо, в Сиатъл, Вашингтон.
Капитан Е. Дж. Смит и вторият пилот Ралф Стивънс виждат две отделни групи безкрили „дискове“, които са „плоски отдолу и заоблени отгоре“, докато самолетът прелита над Емет, Айдахо. Те описват тези обекти като „значително по-големи от конвенционалните самолети“.
Вторият пилот включва светлините за кацане, като първоначално мисли, че това са други самолети, но екипажът скоро вижда, че те нямат крила, опашки и никакви забележими двигатели.
Смит и Стивънс се обаждат по радиото на наземния контрол, за да съобщят за това, което наблюдават. В този момент група от обектите ускоряват с невероятна скорост, докато втора група заема позиция над тях за кратко, след което ускоряват със скорост, далеч надвишаваща скоростта на всеки конвенционален самолет и отново заемат формация близо до самолета.
След като викат една от стюардесите, за да има трети потвърждаващ свидетел, те наблюдават формацията известно време и се обаждат в Онтарио, Орегон, за да се опитат да получат потвърждение от Земята, че и те засичат обектите. След минута НЛО политат напред и изчезват с висока скорост в западна посока.
Д-р Джеймс МаКдоналдс пише за този случай в изявление до Комисията по наука и астронавтика на Камарата на представителите на САЩ.
Той казва:
“Смит ми подчерта, че там няма облачни явления, които да ги объркат, и че те са наблюдавали тези обекти достатъчно дълго, за да са напълно сигурни, че не са обикновени самолети. Те изглеждат плоски отдолу и заоблени отгоре с някаква грапавост.
Почти веднага след като изгубват от поглед първите пет обекта, втора група от четири обекта, три в една линия и четвърти отстрани, се придвижват на запад, но на малко по-голяма височина от техния самолет. Те бързо изчезват от полезрението със скорост, която смятат, че е много по-висока от познатите тогава скорости.
Смит подчертава, че никога не са били сигурни за размера и разстоянието, но имат впечатление, че тези дискови самолети са значително по-големи от конвенционалните самолети. То заявява, че не приемал на сериозно новинарските репортажи от миналата седмица, които въвеждат термина “летяща чиния”. Но след като вечерта на 4 юли 1947 г. вижда общо девет нетрадиционни, високоскоростни самолета без крила, той започва да се интересува много повече от темата.
Пилотът подчерта пред мен, че няма да спекулира относно истинската им същност или произход. Говорих с персонала на Юнайтед Еърлайнс, които познават Смит от много години и гарантират за неговата пълна надеждност.”
Преди този инцидент Смит е доста скептичен относно всички разговори за НЛО, които започват след инцидента с Арнолд, дори казва малко преди полета:
„Ще повярвам в тези дискове, когато ги видя сам“.
Изглежда, че желанието му се е сбъднало и може само да се гадае какво всъщност е видял там горе.
През октомври 1950 г. самолетът на Калифорния Центръл Еърлайнс, пилотиран от капитан Сесил Хардин и втори пилот Джак Конрой, лети от летище Бърбанк-Холивуд до Оукланд, Калифорния. Някъде между Ван Нуйс и Сан Фернандо те виждат “осветен обект, който се приближава челно“.
Обектът е дълъг около 26 метра, с шест до осем ярки мигащи светлини по горната част. Той се приближава към самолета с такава скорост и траектория, че те се готвят за сблъсък. Изведнъж обектът намаля височината си, прелита под тях и изчезва.
Конрой разказва:
“Беше невъзможно да се каже точно колко бързо лети, колко е голям и колко далеч от нас беше. Но той се оказа голям, доста бърз и беше доста близо – може би на 150 метра. Движеше се с огромна скорост и това беше наистина странно. Изглеждаше много странно. Не усетихме шум от витлото, когато обектът премина под лявото ни крило.“
По-късно се оказва, че по това време в района не е планирано да лети друг самолет, а какво са видели пилотите остава мистерия.
От 50-те години на миналия век е и случаят с капитана на Американ Еърлайнс Реймънд Райън и първият офицер Уилям Неф, които летят над Олбани, Ню Йорк на 8 април 1958 г., когато виждат много ярка бяла светлина, която първоначално приемат за друг самолет с включени светлини.
Райън споделя:
„Първоначалната скорост, според първия офицер, вероятно беше между 1200 и 1600 километра в час. Трудно е да се каже колко е била, но беше много по-бърз, наистина много по-бърз от реактивен самолет. А не можеше да е реактивен самолет, не и на тази надморска височина.
Обектът промени цвета си, когато беше на запад от нас, вероятно на 12-16 километра. Той се появи и светлините изгаснаха. С Уил се притеснихме. Угасна и разбрахме, че там има „нещо“, а ние бяхме с много пътници и „нещото“ се движеше отпред по нашия курс. Трябваше да решим какво да правим … Гледахме как светлините изгасват и оранжевата светлина отново светва.”
Пилотите се свързват по радиото с близката Военновъздушна база Грифис, но по онова време тя няма активен радар и не успяват да потвърдят местоположението на мистериозния обект.
Той продължава:
“Тогава ни наредиха да държим обекта в полезрението си и докато го наблюдавахме базата най-накрая успя да включи своя радар и да го засече.
Така НЛО бяха видени от няколко наблюдатели на Земята, както на летището, така и във Военновъздушната база.
Той продължи да стои на същото разстояние от нас. От Земята ни попитаха кое е следващото ни планирано кацане и аз им казах, че е в Сиракуза. Те поискаха да бъдем идентифицирани – сериен номер на нашия самолет. Съобщиха ни: „Добре, временно изоставете това следващо кацане, поддържайте курса и височината.“. Това и направихме.
Те започнаха да се готвят да вдигнат своите бойни самолети. Обектът летеше ниско за самолет. Същата вечер имаше облачно покритие, което веднага изключи възможността за евентуална звезда, а и, доколкото знам, реактивен самолет изгаря три до четири пъти повече гориво на малка височина, отколкото на голяма. Не мисля, че самолетът би могъл да остане толкова дълго, без да изразходва значително количество гориво.
След време обектът забави ход. Стигнахме до Освего, който е на южния бряг на езерото Онтарио, и минахме покрай нашата точка за кацане в Сиракуза. Не бяхме сигурни дали трябва да задържим пътниците по-дълго. Обадихме се на Базата на военновъздушните сили Грифис и те казаха, че са „почти излезли“ и да изчакаме около 8 минути.
Не можехме да ги чуем повече и превключихме на кулата в Сиракуза, те предаваха съобщенията. Минаха около 10-12 минути, а обектът все още не си тръгваше. Не знам, просто не знам къде са им били самолетите. Защо не пуснаха бойните си самолети? След това обектът се премести на северозапад и изчезна от погледа ни.”
По-известен инцидент се случва вечерта на 23 февруари 1959 г. над Уилямспорт, Пенсилвания. Ключови очевидци са капитан Питър У. Килиан и първи офицер Джеймс Дий, които по онова време летят с DC-6B на Американ Еърлайнс от Нюарк до Детройт.
Нощта е ясна. Изведнъж те забелязват три ярки светлини, които погрешно взимат за звезди. Тогава светлините се преместват в тяхната посока и в този момент те разбират, че това не са звезди и не е обикновен самолет. Свързват се с два други самолета на Американ Еърлайнс в района, за да разберат дали другите екипажи също са забелязали тези обекти. Междувременно НЛО се придвижват напред и се връщат в първоначалната си позиция.
Съобщава се, че по време на инцидента обектите непрекъснато променят яркостта си, мигат и избледняват, променяйки цвета си от жълто-оранжев до ярко синьо-бял. Когато самолетът каца в Детройт, екипажът му научава, че екипажите на няколко други авиокомпании са съобщили, че са следвани от странни летящи обекти по същия начин.
Военновъздушните сили на САЩ бързо отхвърлят инцидента като „операция за зареждане с гориво, включваща техен самолет“, а Американ Еърлайнс отхвърля инцидента за „наблюдение на НЛО“, другите авиокомпании също.
Но капитан Килиан не е съгласен с тези версии.
Той казва:
“Ако Военновъздушните сили искат да повярвам в това, то аз не мога. Аз знам как изглежда B-47 и знам как изглежда танкер KC-97, и знам как изглеждат по време на операцията през нощта. Не видях това онази нощ!”
Друг инцидент се случва на 28 февруари 1968 г., когато капитан Робърт Ф. Рейлман, офицерът А. Дж. Фармър и офицерът по сигурността Рик Морисън летят с полет на Източните въздушни линии от Сейнт Луис до Маями. Те забелязват поредица от червени мигащи светлини, които се приближават толкова бързо и агресивно, че са принудени да предприемат действия за избягването им.
Когато се опитват да докладват официално за инцидента, им е казано, че радарът не е в състояние да потвърди присъствието на никакви самолети или метеорологични балони в района. Авиокомпанията им нарежда да оттеглят сигнала си и да не говорят повече за това.
На 14 февруари 1973 г. товарен полет DC-8 лети от Сейнт Луис за Далас, когато екипажът вижда под самолета обект, който първоначално мисли за друг самолет. Обектът се движи със същата скорост и в същата посока като техния самолет.
Докато наблюдават мистериозния обект, пилотите виждат неговата “необичайна постоянна кехлибарена светлина“. Изведнъж НЛО внезапно и бързо се издига право нагоре “като асансьор“, след което прави рязък завой и се приближава до самолета. Тогава екипажът може да види, че това е дискообразен сребрист метален кораб с прозрачен купол отгоре.
Пилотът насочва метеорологичния радар към него и веднага щом го прави, обектът се изстрелва нагоре, прелита над DC-8 и за кратко изчезва от погледа, преди да се появи отново. Спуска се право надолу и заема нова позиция точно под предния ръб на лявото крило на самолета.
Екипажът може да погледне надолу директно в купола на обекта и вижда „две или три движещи се тъмни същества“. След това НЛО се стрелва напред, прави серия от “колебливи движения” и изчезва. Наземният контрол потвърждава присъствието на обекта на радара и го проследява в продължение на 80 км, преди да изчезне.
На 4 юли 1981 г. капитан Фил Шулц лети с TWA 842 над езерото Мичиган от Сан Франциско до летище „Джон Ф. Кенеди“, когато вижда “голям, кръгъл, сребрист метален обект с шест катранено черни прозореца отгоре“.
Обектът се спуска бързо и е толкова близо, че Шулц и първият му офицер се подготвят за удар, но изведнъж НЛО прави обратен завой с висока скорост и изчезва. Бързината и пъргавината на „нещото“, което виждат ги удивлява.
Шулц си спомня:
„Обектът се движеше много плавно, подготвяйки се за „сблъсък“ след пет или шест секунди. НЛО беше около 2,5 пъти по-широк от нашия самолет, с шест катранено черни перфектни кръга – илюминатори, подравнени и разположени на еднакво разстояние един от друг по обиколката му.
В центъра на долната повърхност на кръглия диск имаше единичен черен кръг. Обектът летеше по параболичен курс и направи завой с висока скорост, около 20 G), относително близо до самолета, преди постепенно да се изкачи на север и да остави тъмна вълнообразна следа в небето.“
Неговата скорост на приближаване и заминаване е изчислена на около 1600 км в час, но екипажът не усеща ударна вълна или турбуленция. Капитан Шулц споделя още, че е видял „ветрилообразна област, простираща се зад обекта, която е много по-тъмно синя от останалата част от небето“. Автопилотът на самолета остава включен по това време, но не са отбелязани електромагнитни ефекти.
Когато Шулц се обажда в центъра в Чикаго, за да попита за възможно движение в района, му казват, че няма нищо необичайно. Той не ги информира за това, което той и неговият асистент току-що са видели.
Преди този инцидент капитанът не вярва в НЛО. Неговият боен опит с реактивни самолети по време и след Корейската война го оставя твърдо убеден, че такива обекти „просто не съществуват“. Но тази среща мигновено променя гледната му точка.
Когато изследователят на НЛО Ричард Хейнс го пита за инцидента, той бързо отговаря:
„Нямаме нищо, с което да направим това, което направи този обект!“
Друг случай е от 9 август 1997 г., когато полет 127 на Швейцарските международни авиолинии, Boeing 747, пилотиран от капитан Фил Бобет, лети в близост до летище Кенеди, Ню Йорк, за Бостън при ясно време.
В един момент мистериозен обект бързо прелита над самолета и шокира екипажа. Бобет изпраща по радиото съобщение до наземния контрол.
Той казва:
„Не знам какво беше, но прелетя на няколкостотин метра над нас. Не знам дали беше ракета или нещо подобно, но се движеше невероятно бързо в обратната посока. 17:07 ч. местно време. Беше твърде бързо, за да бъде самолет …”
По-горе Ви представихме само няколко от многото наблюдения на НЛО от екипажи на авиокомпании и то само над територията на Съединените щати. В действителност има много повече, в много страни.
За съжаление, пилотите често премълчават това, което виждат, страхувайки се, че ще бъдат обвинени в халюцинации или дори разкриване на държавни тайни, предполагайки, че обектите, които са видели, може да са секретни военни разработки.
Вижте странен обект, заснет на видео от пътнически самолет на голяма височина.
