ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От днес на вестникарските павилиони в цялата страна търсете изящния лиричен том „21. век. Всички най-нови стихове” от Недялко Йорданов. Стихосбирката излиза с логото на издателство „Милениум” и е с цена 15 лв.
„21. век. Всички най-нови стихове” събира над 150 поетични творби на Йорданов, писани в периода 2000-2016 година. И през тези 16 лета той е верен на стила си и на познатите на почитателите му теми като любовта, семейството, визията за бъдещето. Сега старостта е чест гост в мислите на Йорданов, но не по-малко са и стиховете, от които блика обичайният хумор, чист или с щипка ирония, и сатиричните теми, вдъхновени от действителността. Книгата включва и стихове, станали вече популярни и като текстове на песни, изпълнявани пред публика от самия автор.
В цялата книга блика много любов – към обичаната и възпявана съпруга, към децата и внуците. Те са неговите светли и вдъхновени музи през годините.
В стихосбирката авторът споделя и житейските уроци, които е научил, най-важният от които е извисяването на любовта над омразата.
А ето и няколко стихотворения на твореца, събрали на едно място мъдростта и поетичния му талант:
Прясно цвете на ревера
„Без надеждата за Утре, без тревогата от Вчера.
Само с радостта от Днеска - прясно цвете на ревера.“
1981
Разкъсван между днес и вчера
не смея да надникна в утре.
Необходима бариера...
И всяка нощ... И всяка сутрин...
Защо ми е? Не ща да зная...
Но всъщност, право да си кажа,
не вярвам, че е близко краят...
Дори не смятам, че е важен.
Усмихвай се, прекрасна старост!
Не чуваш май... Май тихо шепна?
Здравей, море! Вълшебна ярост!
Идилия великолепна!
Наистина ли с теб сме равни...
Наистина. Нали сме живи.
Не се надявай на удавник
с вълните си нетърпеливи.
Здравей, Земя... Зелена, жълта...
И после черна... После бяла...
Ах, миличка... Не се нагълта...
Дълбока... Тежка... Остаряла...
Я, скрий ръцете си големи.
Мълчиш... Защо така посърна.
Не бързай още, има време...
Търпение... Ще те прегърна.
Здравей, небе... Тъжовно, бледо...
Сълзят ли твоите зеници?
Чудесно мое, синьогледо,
препълнено с души и птици.
Море... Земя... Небе... Но утре...
Разкъсван между днес и вчера...
И всяка нощ... И всяка сутрин...
И прясно цвете на ревера....
2016
Ето че ме има...
Вече виждам ясно...
И не виждам драма...
Всичко е на място...
Само мен ме няма.
Същата планета
със проблеми същи.
Същите дървета...
Улици и къщи...
Вкъщи... Кабинета...
Лаптопа... Екрана...
Файловете в нета.
Снимките... Романа.
Мишката отдясно...
Флашката голяма.
Всичко е на място.
Само мен ме няма.
Толкова е тъжно...
И дори обидно...
Няма ли ме всъщност?
Няма ме привидно.
За света - невидим -
тихичко витая
смешен... безобиден...
в същата си стая.
Нещо ще направя,
за да ме усетиш.
Вечер ще оставям
тайни ишерети.
Да те поразсея...
Да ти се подмажа!
Глупава идея!
Няма да ти кажа...
Нито в чекмеджето...
Нито под килима…
Ти ще се досетиш...
Ето, че ме има!
2016
Ще те пазя, любов
Ще те пазя, любов... Ах, така се изплаших.
Как без теб ще живея... Сам във целия свят...
А си толкова зла... С полупразната чаша.
И с жестоките думи... Ей така! На инат!
Искаш вече да тръгваш... Затова ще те пазя.
Но и ти ме пази... Непременно... До край....
Не успях... Свърши времето... Да те намразя.
Но и ти не успя... Я, пет пръста ми дай.
Всеки ден е безценен... Всеки ден е подарък.
Божи дар... Но не го проумявах преди.
Ще те пазя, любов... Моя тъжна... И стара...
Но и ти се пази... По-разумна бъди...
Смятам днес много рано да те събудя...
Ти така ми поръча... Тук до мен... В полусън.
Ще се случи... Ще видиш най-чудното чудо!
През стъклото... Над къщите... Към небето... Навън...
Вечерта ще се върнем... Изтощени... Обратно.
Тренировка за после... За последния ден.
Зная тайната вече... И ти я отгатна.
Аз съм ти... Ти си аз... Аз съм в теб... Ти си в мен...
2016
