ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как да изберем специалност, за която ще бъдем сигурни, че ще се търси в следващите години? Рейтингът на университетите може да ни помогне да направим подобен избор. Системата "сортира" отделните направления по различни критерии, като ни позволява да си направим собствена класация. Например кои сфери дават най-висока заплата, или къде е най-ниска безработицата.
Съгласно данните на рейтинговата система за последната година у нас има една-единствена специалност с нулева безработица и това е "Военно дело". Дори и в така търсената медицина съществува минимално количество безработни - 0,13% от младите лекари са се регистрирали в бюро по труда. Много ниска е и безработицата при фармацевти и стоматолози - също под 1 на сто, пише "Стандарт". Интересното е, че минимум безработни има и сред актьори и режисьори по данни на системата, както и сред младите хора, завършили "Теория на изкуството".
Силно търсеното от кандидат-студентите "Право" ни дава 3,62 на сто безработни и по този показател е в средата на класацията, веднага след "Педагогика". Още по-надолу е силно разпространената сред кандидат-студентите "Икономика", където безработицата е над 4%. Най-много пък са безработните в сферата на животновъдството, където те надхвърлят 7%. Въпреки това именно "Аграрни науки" и "Животновъдство" са едни от сферите, към които държавата ще насочи евростипендиите за привличане на нови кадри, тъй като това е един от секторите, които се оголват откъм специалисти.
Далеч не всички млади хора обаче работят точно по специалността си след завършване на висшето си образование. Пъстрата картинка на рейтинговата система показва, че около 50% от завършилите студенти в крайна сметка се оказват на позиции за среднисти, много често като продавачи. Ако трябва да сравняваме специалностите по приложение на придобитото образование, начело на списъка отново излизат професиите с най-ниска безработица. Тоест - най-често прилагат наученото военни, медици, фармацевти и зъболекари.
Надолу обаче картинката съществено се различава от предишната класация. Оказва се например, че сред юристи и информатици, за които се предполага, че има пазар, едва около две трети работят по специалността си. При това дори завършилите "Педагогика", които започват работа по професията, за която са учили, са повече от юристите.
Едва 43% от завършилите "религия и теология" стават свещеници, а 42% от младите енергетици остават на работа в професията, която иначе се слави като една от добре платените. По специалността си работят само 37% от икономистите, като се има предвид, че у нас това е най-масово изучаваната специалност - учат я около 60 000 души, което означава, че всяка година около 15 000 икономисти излизат на пазара на труда. Сред лидерите по заплати пък отново на първо място са военните, следвани от младите информатици. Осигурителният доход на първите е 1510 лева, а на вторите 1304.
