ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една от най-скъпите и търсени миди в Европа се добива основно у нас благодарение на вратичка в закона. Не е ясно обаче дали уловът на бялата мида не нанася щети върху морското дъно.
„Има само един начин, по който е разрешено да се добива мидата. Той е ръчен“, каза пред камерата на Би Ти Ви изпълнителният директор на ИАРА Галин Николов.
На повечето хора терминът „бяла мида” не им говори нищо – това са най-обикновените миди, които виждаме на плажа. Оказва се, че в Италия, Испания и Гърция не си представят паелята или соса за спагети без тях.
Поради тази причина стотици тонове българска бяла мида заминават за Средиземноморието, при това хванати контрабандно, защото законът не разрешава бялата мида да се лови с драги, а само с ръце.
Месечно се събират над 10 тона миди по официални данни. Неофициално – те са много повече.
Рибарите, които са основни доставчици на бяла мида, смятат, че проблемите идват от закона.
„В Закона за рибарство и аквакултури нашата общност няма място. Той се отнася само за любители и за промишлени рибари“, коментира рибарят Георги Янчев.
Според юристи проблеми с улова на бялата мида няма заради вратички в закона – там просто няма дефиниция какво е драга и съответно, тя няма как да бъде забранена.
„Изрична забрана за улова на бяла мида по начина няма. В същото време законът изисква допълване с цел да се даде нужната регламентация“, каза пък адвокат Димитър Димитров. Той е специалист по речно и морско право.
Няма регламенти и на ниво Европейски съюз, казват още юристите, като по този начин – топката е изцяло в българските институции, които трябва да кажат какво е ръчна драга.
В другите държави има практики, които са позволени с технически средства, щадящи екосистемата, заяви председателят на комисията по екология в Народното събрание Ивелина Василева.
