Народният съд срещу Гешев е Кафка и Оруел с дъх на ЦК на БКП и вербален фундаментализъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комисарите от Народния съд срещу Гешев отхвърлиха резонното му искане за езикова експертиза.
Още миналата седмица изразих скромно мнение на филолог, че такава е наложителна. "Политически боклук" е метафора, стилистична фигура, експресивен език. Субективното възприятие на нещо, извадено извън контекста му и адресирано абстрактно, не може да бъде повод за административен акт. Това е вербален фундаментализъм, присъщ на Средновековието и тоталитарните практики - фашизъм, националсоциализъм, сталинизъм, болшевизъм...
Езикът сам по себе си не е обиден. Обиден е смисълът, който се влага в него. ВСС се обръща на литературен трибунал - нещо като Репертоарната комисия към ЦК на БКП, която навремето спираше пиеси, книги, песни, тъй като не отговарят на конюнктурната норма и партийната линия.
Това е твърде жалко извращение на идеята за законност в държава от Европейския Съюз, който формално кредитира свободното слово. Зад цензурата, разбира се, се крие корист - ВСС трябва да уволни по график неудобния за статуквото (Банкя, Сараи, Капитал, подсъдима олигархия, коалиция на имунитетите) главен прокурор.
Мрачно време, лов на вещици, Оруел, Кафка, Рей Бредбъри, Артър Милър...оживяла антиутопия в един все по-смаляващ се откъм хуманност свят.
