ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на живота си шефът на БАН публикува епиграми, актуални и до днес
Оригиналната фигура на академик Ангел Балевски десетилетия неизменно бе в компанията край Тодор Живков. Диктаторът бе оценил мъдростта на учения, двадесет години оглавяващ БАН. Родом от Троян, проф. Балевски имаше здравия оптимизъм на балканджиите, за които написа толкова хубави думи неговият съгражданин социологът Иван Хаджийски. Разказват, че Тато го включил в най-приближения състав на ловната си дружинка, защото сладкодумният академик бил ненадминат в разказването на вицове. А Живков най-обичал бай Ангел да му споделя на четири очи вицове за самия него, от така наречената серия “Златната решетка”. На всичкото отгоре академикът не бил любител на лова и нито веднъж не вдигнал пушката да гръмне по нещо пернато и космато. В едно свое интервю Балевски казва: “Не съм бил никога войнолюбив, аз съм толстоист вегетарианец, християнска душа.”
На много публични места Тато обичал да казва: “А това е другарят Ангел Балевски, който взе академично звание, не заради научните си постижения, а заради вицовете, които разказва добре!”
Към края на живота си ученият учуди приятелите си, като се осмели да публикува петдесетина свои епиграми и стихотворения, които е писал цял живот. Всички от тях звучат като че ли са писани вчера. Ето няколко от тях:
Вожд да бъде го избраха,
но защо пък не разбраха,
че от семката на тиква
явор не пониква!
***
Роден е патки да пасе:
- нескопосен, безлик,
но го за власт мерак тресе,
та стана политик.
***
Не може да завърже гащи,
а към властта със нокти дращи.
***
Всичките едно са лайно;
някой пада, друг надвива...
А народецът е, брайно,
голо дупе във коприва.
***
Какъв човек е никой не разбра,
защото той до власт не се добра.
