ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България има нужда от национална консолидация. Геополитическият избор на София е ясен, не се нуждае от препотвърждаване, а от пълноценно реализиране. Бежанският натиск върху страната ни е допълнителен аргумент за влизането ни в Шенген. Ирина Бокова е официалната ни кандидатура за генерален секретар на ООН. Това заяви в интервю за БГНЕС министърът на външните работи Даниел Митов.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:
Вие посочихте, че най-големите предизвикателства пред България днес са от вътрешно, а не от външно естество. Как българската дипломация може да помогне за тяхното преодоляване?
Точно така. През целия преход политиците използваха всяка една тема, която ежедневието им подхвърляше, за да се хванат "гуша за гуша". Тези вътрешно-политически колизии отслабваха страната, тя буксуваше на едно място, докато другите даваха мигач и ни задминаваха. Затова са ни необходими национална консолидация, консенсус и кауза. Народ без кауза е като къща от карти. Видимо стои на едно място, но при най-лекия повей всичко тръгва в различна посока. А посоката, заради която трябва да натиснем педала, е ясна: силна икономика и работещ закон за всички. Евро-атлантическата писта е тази, по която трябва да караме, за да го постигнем. И именно българските дипломати са тези пилоти, ако ми позволите да продължа метафората, които са най-подготвени, за да финишираме достойно в лоното на демокрацията. А самата демокрация не е въпрос на дебат, а причина за конкретни резултати – жизнен стандарт и сигурност за нашите сънародници.
България е член на НАТО от 2004, и на ЕС от 2007 г., но украинската криза раздели българското общество. Налага ли се препотвърждаване на евроатлантическата ориентация на страната ни?
В контекста на споменатото от по-горе от мен, ние трябва да акцентираме върху това, което ни обединява, а не да губим енергия в чертаенето на нови разделителни линии. Трябва да престанем да делим и да започнем да умножаваме: демокрацията, доходите, самочувствието си. Такъв е случаят и в Украйна – това че българският народ има своите културни и исторически симпатии към руския такъв, не означава, че нашите сънародници одобряват политиката на Кремъл в Украйна. Защото българският народ е миролюбив народ и трудно ще приеме подобна милитаристична активност. Именно това е една от многото ценности на принадлежността към ЕС и НАТО. Членството в тези организации възпрепятства военните решения на въпроси, които могат да се решат политически. В този смисъл, да, България винаги ще бъде на страната на мира, а преведено политически – на страната на ЕС и НАТО. Затова ни е необходимо не толкова препотвърждаване на геополитическия избор на страната ни, доколкото той е ясен, а по-скоро пълноценното му реализиране.
Събитията в Близкия изток изправят България пред сериозно изпитание - наплив на бежанци, сред които не е изключено да има и радикални елементи. Как българската дипломация е ангажирана с решаването на този проблем? На каква реална помощ можем да разчитаме от Европа?
От самото възникване на ИДИЛ и разпространението на тероризма българските дипломати следят и анализират детайлно ситуацията в Близкия изток. Защото страната ни, наред с други такива от Балканите и ЕС, е обект на миграционен натиск, породен от дейността на ИДИЛ. За да преодолеем тези предизвикателства, ние сме в постоянен оперативен и стратегически контакт с нашите европейски партньори. Знаете, че настояваме за предоставяне на допълнителна финансова помощ от ЕС посредством Фонда "Убежище, миграция и интеграция". От друга страна, готвим промени в законодателството на страната, така че да бъде криминализирано участието на български граждани в терористична дейност. Бежанският натиск върху държавата ни и рисковете, които се крият от него, е и допълнителен аргумент в посока на необходимостта от влизането на страната ни в Шенген. Последното ще увеличи оперативните възможности за сътрудничество между България и нашите западни партньори, включително в посока на гарантирането на регионалната сигурност.
Съществува ли заплаха от дестабилизация на Балканите? Според Вас все още ли регионът се намира на фронтовата линия между Изтока и Запада?
Със сигурност на Балканите се срещат алтернативни геополитически интереси. Това не е ново за този географски топос. Но този път отличителното е, че държавите от региона са амбицирани да вложат необходимите усилия – реализирането на редица реформи, за да се адаптират към евро-атлантическата перспектива. Мисля, че това е стратегически коректен извод включително за Република Македония и Гърция, въпреки очевидните опити на трети страни да влияят на техните вътрешно-политически решения. Знак в правилната посока, който идва от тези две държави, е както постигнатото политическо споразумение на 15-ти юли между основните политически партии от Скопие, така и готовността на Атина да започне да изпълнява ангажиментите си пред Еврокомисията, свързани с постепенното погасяване на задлъжнялостта на страната и провеждането на съответните реформи. Ние съчувстваме на затрудненията, които нашите съседи срещат. Гърция обаче винаги ни е подкрепяла дори когато ние сме имали финансови затруднения. България не е забравила това. Затова се надяваме максимално бързо Гърция да постигне окончателно споразумение с кредиторите си и да продължи своя евро-атлантически път. В интерес на България е страната ни да има стабилна регионална среда.
Как Вашите колеги от региона и ЕС възприеха идеята за декларация, която да потвърди ненарушимостта на границите на балканските страни. Обсъдихте ли я с г-жа Могерини по време на нейната визита в София?
Да, имах възможност да я представя на г-жа Могерини. Декларацията е символ на желанието за регионално сътрудничество между страните от ПСЮИЕ, който България председателства отново от 1-ви този месец. Като такава, декларацията е добре приета както от ЕС, така и от страните от Югоизточна Европа. В същото време, тя е категоричен отговор на внушенията, идващи от други страни, които поставиха под съмнение териториалната цялост на Република Македония в контекста на политическата криза там. В този аспект, искам да изразя личната си убеденост, че политиката трябва да престане да се изразява с категории като "етнос", "религия", "територия" и да започне да намира себе си, работейки за икономическия стандарт на хората. Целта на Декларацията за ненарушимост на границите на страните от региона е именно това – желание да покажем ясно, че не се поддаваме на инсинуации отвън и сме готови да се концентрираме върху реалните проблеми пред държавите ни – бежанският натиск, енергийният монопол, лошата инфраструктурна и транспортна свързаност между тях т.н.
Ще подкрепи ли България кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?
От времето на правителството на г-н Орешарски, когато е взето това решение, г-жа Бокова е официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН. Като аргумент в посока на тази кандидатура са посочени професионалните качества на г-жа Бокова и възможността тя да получи необходимата подкрепа сред държавите-членки на ООН. За целта, МВнР изпълнява залегналите приоритети по предварително изготвения план за кампанията на г-жа Бокова.
