ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
НАСА публикува ново изображение, направено от автоматичната междупланетна станция Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). На него можете да видите едно от възможните места за кацане на експедицията „Артемида 3“, която предвижда двама астронавти да стъпят на Луната и да прекарат там повече от шест дни.
Снимката е направена на 3 март 2023 г., когато LRO се е намирал на около 170 километра от кратера Шакълтън, през който минава Южният полюс на Луната. В кадъра на космическия кораб е попаднало много интересно образувание, известно като масива Малаперт. Неговият връх беше избран за едно от възможните места за кацане на експедицията „Артемида 3“.
Масивът Малаперт е планинска верига, издигаща се на пет километра над околната повърхност. Върхът му е в пряката видимост както на Земята, така и на кратера Шакълтън. Поради това той е предложен като място за установяване на предаване, предназначено да осигури връзка с експедициите, които ще кацнат на самия лунен Южен полюс. От друга страна, обратната страна на масива постоянно се намира в радиосянка за сигнали от Земята, което го прави идеално място за разполагане на радиотелескопи.
На 15 март НАСА, съвместно с представители на Axiom Space, представи прототип на нов скафандър, в който астронавтите ще кацнат на Луната като част от мисията „Артемида 3“ през 2025 г. Тези костюми са по-гъвкави и по-прилепнали от използваните от астронавтите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век по време на мисиите „Аполо“. Освен това новите скафандри са по-подходящи за жени.
Според плана на НАСА в края на 2025 г. в рамките на мисията „Артемида 3“ четирима астронавти ще летят до Луната и двама от тях ще стъпят на нейната повърхност. Предвижда се в рамките на тази мисия за първи път да летят жена и астронавт от неевропеидна раса. Например всичките 12 астронавти, които са кацали на Луната от 1969 до 1972 г. като част от програмата „Аполо“, са били бели мъже.
Новият скафандър, който Axiom Space е разработил за НАСА, носи названието AxEMU и не е толкова обемист и неудобен като използваните при първите кацания на земния спътник. Новият костюм е значително модернизиран и ще позволи на астронавтите да се чувстват по-комфортно.
Показаният костюм е черен с оранжеви и сини орнаменти, но от Axiom Space казват, че за разлика от прототипа действителните космически костюми ще бъдат бели, за да отразяват ярката слънчева светлина. По такъв начин астронавтите ще бъдат по-добре защитени на Южния полюс на Луната.
Засега не е известно точно кой ще лети до Луната в рамките на мисията „Артемида 3“, а екипажът на космическия кораб „Орион“, който ще отиде до Луната през есента на 2024 г. в рамките на мисията „Артемида 2“, ще стане известен едва през април тази година. Този полет ще бъде своеобразна тренировка преди кацането на астронавтите на Луната след две години.
Също така стана известно, че скафандрите на първите астронавти на Луната през 21. век ще останат завинаги в лунна орбита и никога няма да се върнат на Земята. Астронавтите в орбита около Луната ще се прехвърлят от космическия кораб „Орион“ на спускаемия модул, ще прекарат известно време на лунната повърхност и след това ще се върнат в орбита. На лунната повърхност ще слязат само двама астронавти, другите двама ще ги чакат в Космоса.
Тъй като космическият кораб „Орион“ има ограничения за пренос на товар, астронавтите ще трябва да оставят скафандрите си на кораба, с който са излетели от Луната, и да се преоблекат в по-леки костюми за завръщане на Земята. Причината е, че астронавтите ще вземат на борда известно количество лунни проби и възможно допълнително оборудване. Всичко това ще увеличи пренасяния товар, който може да бъде намален чрез отстраняване на скафандрите. Но може би инженерите на НАСА ще измислят нещо и първите през 21. век скафандри, които са посетили Луната, все пак ще се върнат на Земята.
Междувременно изследователите от американската космическа агенция създадоха нова карта, показваща възможните находища на вода близо до Южния полюс на Луната.
Според учените Луната може да съдържа значителни запаси от вода в своя реголит под формата на фракции воден лед. За да съставят карта на разпространението им, учените се фокусирали върху изучаването на инфрачервеното лъчение, отразено от лунната повърхност. В това им помогнала летящата обсерватория SOFIA.
В хода на последващия анализ на данните изследователите успели да съставят карта. Тя обхваща около една четвърт от видимата страна на Луната в район от 60° ю.ш. до Южния полюс. Цветовете на картата съответстват на концентрацията на лед. Най-високите му показатели корелират със сенчестите зони на лунната повърхност.
Залежите от лунен лед могат да станат ценен инструмент за обитателите на бъдещи лунни селища.
