ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Войната на Русия в Украйна, най-скъпият конфликт в Европа след Втората световна война, накара Организацията на Северноатлантическия договор да действа решително, за да се върне към готовността си за бойни действия, каквато имаше по време на Студената война, пише Стивън Ерлангер в статия за "Ню Йорк Таймс".
Ето какво още смята той:
Тази промяна е от решаващо значение за алианса, който от десетилетия е в „хибернация“. Неотдавнашното приемане на отдавна неутралната Финландия в НАТО беше друга важна непредвидена последица от конфликта в Украйна за руския президент Владимир Путин.
НАТО бързо преминава от това, което военните наричат възпиране чрез заплаха за отмъщение, към възпиране „чрез отричане“. В миналото се смяташе, че в случай на въоръжен сблъсък с Русия държавите членки на алианса ще се опитат да издържат, докато съюзническите сили, най-вече американските, не им се притекат на помощ и не предприемат ответни действия срещу вражеската армия в опит да я отблъснат.
Но след като Русия пое контрола над някои украински области, граничните държави като Полша и балтийските страни вече не са склонни да рискуват сигурността си. Техните лидери посочват, че в първите дни на войната руските войски са заели повече територии, отколкото представляват площта на някои от балтийските държави.
Преминаването към възпиране чрез отричане означава революция в стратегията на НАТО: повече войски ще бъдат разположени по руската граница, военните планове на Америка и на нейните съюзници ще бъдат интегрирани, военните разходи ще се увеличат и ще бъдат разработени по-подробни изисквания към съюзниците по отношение на конкретни видове въоръжени сили и средства и оборудване, разположени на предварително определени места.
Путин отдавна твърди, че НАТО се разширява и обгражда Русия. След началото на войната в Украйна алиансът реши да отмени изцяло оставащите забрани за увеличаване на числеността на западните войски по цялата граница на Северноатлантическия пакт с Русия.
Планът е силите на НАТО да станат не само по-боеспособни, но и по-видими за Русия, което е ключов елемент на възпирането.
„Дебатът вече не е за това как да изплашим повече Москва с по-големи сили. Става дума за това колко войски ще бъдат достатъчни“, казва Камила Гранд, доскоро помощник-генерален секретар на НАТО по военното развитие, а сега служител на Европейския съвет по външна политика.
Страните от Централна и Източна Европа настояват, че „вече не е достатъчно да казваме, че сме готови да сдържаме Русия, обещавайки да си върнем загубеното след това, а че трябва да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО от първия ден на конфликта“, каза Гранд и добави: „Не можем да бъдем под руски контрол дори за няколко месеца, докато пристигнат съюзническите сили“.
НАТО вече е разположила по един батальон многонационални войски в осем държави по източната си граница с Русия. В момента се разработват подробности за това как тези сили да бъдат увеличени в държавите от фронтовата линия на алианса до бригаден състав, за да се засили възпирането и да може да се отблъсне вражеската армия от самото начало. Освен това НАТО възлага на хиляди други сили да се придвижват бързо в случай на война, за да предоставят подкрепа, с нови подробни планове за мобилност и логистика и по-строги изисквания за готовност.
„НАТО е организация, която досега е била в творчески отпуск от историята“, казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО. Путин, каза той, „ни напомни, че трябва да мислим за отбраната, и то заедно“.
Алиансът ще постави повече войски под прекия контрол на висшия военен на НАТО, генерал Кристофър Каволи, върховен съюзен командващ в Европа, който командва и американските сили в Европа.
Под новата рубрика „Възпиране и отбрана“ генерал Каволи обединява военните планове на САЩ и техните съюзници за първи път от Студената война насам, заяви пожелал анонимност високопоставен служител на НАТО. От думите му става ясно, че американците отново ще осигуряват отбраната на Европа, като заедно с НАТО ще решават как точно Америка ще защитава европейците.
Според този служител за първи път от Студената война насам източноевропейските държави ще знаят точно какво възнамерява да направи НАТО, за да ги защити. Те ще знаят също така какво точно трябва да може да направи всяка страна за себе си и как другите държави ще ѝ помагат. А западните страни в алианса ще знаят къде да изпратят своите сили, с какви оръжия и как да ги придвижат.
НАТО също така съгласува дългосрочните изисквания на съюзниците с текущите си оперативни нужди. Ако преди от страните от НАТО можеше да се иска да изпратят някои леко въоръжени експедиционни сили с хеликоптери в Афганистан например, сега те ще бъдат натоварени със задачата да защитават части от собствената си територия.
Ето един пример: за Великобритания това ще означава осигуряване на повече тежки бронирани машини за защита на източния фланг на НАТО, дори ако британското правителство реши да продължи да разполага експедиционна армия, изискваща по-малко средства, по-малко хора и по-евтино тежко оборудване и въоръжение.
Планирането в НАТО вече е доста натрапчиво, но ще стане още по-взискателно и конкретно. Военните лидери отговарят на въпросници за възможностите и въоръжението на армиите. А стратезите на НАТО им казват какво липсва или какво може да бъде намалено.
Например, както каза Робърт Бел, съветник по въпросите на отбраната към мисията на САЩ в НАТО до 2017 г., на Дания е наредено да спре да харчи пари за строеж на подводници. От Канада е било поискано да предостави на алианса самолети за зареждане с гориво.
Разбира се, държавите биха могли да възразят: в продължение на години някои държави с фрегати отказваха да поставят на тях ракети за противовъздушна отбрана от страх да не бъдат обвинени в ескалация на напрежението. Но те трябва да защитят плановете си пред всички членове на НАТО. Ако всички останали съюзници са съгласни, че планът на дадена държава е неадекватен, те могат да гласуват за принудително адаптиране в така наречения „консенсус минус едно“. Подобно изискване се среща рядко, но се е случвало в случая с Канада например, отбеляза Бел.
Сега изискванията ще бъдат все по-строги, за да се върне бойната ефективност на алианса в Европа и да се направи възпирането по-надеждно. Тоест целта на тези нововъведения е да се гарантира, че НАТО може да води интензивна война срещу Русия от първия ден на тяхното противопоставяне.
Тези промени в НАТО се извършват бавно от 2014 г. насам, след като Крим беше анексиран към Русия, предизвиквайки конфликта в източната част на Донбас. На срещата на върха в Уелс през същата година съюзниците от НАТО се споразумяха да увеличат военните разходи до 2% от Брутния вътрешен продукт до 2024 г. Досега само осем от 31-те членове на НАТО са постигнали тази цел, включително Финландия, която току-що се присъедини към алианса. Въпреки това общите военни разходи на НАТО са се увеличили значително, като от 2014 г. насам са нараснали с 350 млрд. долара.
На следващата среща на върха на НАТО през юли ще бъде договорен нов план за военния бюджет на алианса, като вече ще се предвижда той да бъде поне 2 % от БВП. Ако основните западни държави изразходват между 2,5 и 3 процента от БВП за въоръжените сили през следващото десетилетие, това би трябвало да е достатъчно, за да се гарантира бойната ефективност на алианса, подчерта високопоставен служител на НАТО.
След 2014 г. НАТО се съгласи да разположи четири батальона в балтийските държави и Полша. Идеята е врагът да бъде въвлечен незабавно и да получи подкрепления още седмица или две след началото на войната.
След началото на руската спецоперация в Украйна НАТО добави още четири батальона за предно разполагане, за да формира осем такива подразделения по източния регион на алианса, включително Румъния, Словакия, Унгария и България. Но общият брой на военнослужещите във всичките осем бойни групи е само 10 232.
Сега НАТО обмисля как да увеличи силите до размера на бригада, което означава четири до пет хиляди военнослужещи на държава, за да направи засиленото възпиране на алианса срещу Русия „по-надеждно“, отбеляза Бел.
Новата стратегия на НАТО включва също така многобройни учения на силите на алианса (и то такива, които Москва няма да остави незабелязани) и подобрена противовъздушна отбрана - основен недостатък на военното съкращение през последните 30 години, когато малцина си представяха, че руските ракети ще връхлетят Европа.
Преди това не беше споменато ежегодното учение на ядрените сили на НАТО, известно като Steadfast Noon. Но миналата година, след началото на войната, учението се проведе открито. Според говорителя на НАТО е било важно да се покаже на Русия, че алиансът няма да бъде спрян от ядрения й потенциал.
Военният щаб на НАТО, Върховният щаб на съюзническите сили в Европа, също очаква реформи за укрепване на алианса.
Хиляди съюзнически войници, служещи там, ще бъдат част от Стратегическото и бойното главно командване, натоварено със задачата да разработва плановете на алианса за интегриране и разгръщане на съюзническите сили, включително кибернетични, космически и морски сили, в различни извънредни ситуации. Тези планове могат да варират от планиране на хибридна война, през регионален конфликт, който излиза извън контрол, до пълномащабна конфронтация, включваща ядрени оръжия.
Командването на НАТО сега трябва да реши как да интегрира Финландия и вероятно Швеция в алианса и да определи къде да бъдат разположени техните сили в колективната отбрана. Например, дали Финландия трябва да бъде част от щаба, отговарящ за Прибалтика, или от щаба, отговарящ за арктическите маршрути и Далечния север, или и от двата щаба?
По принцип ръководството на НАТО може да сформира 13 корпуса от по 40 до 50 хил. души всеки. Но реалната бойна готовност на НАТО е далеч от тази, признават високопоставени служители на НАТО. Ето защо генерал Каволи и колегите му трябва да измислят как най-добре и къде да разположат реално наличното в случай на криза, като същевременно се опитат да гарантират, че държавите членки на НАТО са боеспособни.
Едно от най-трудните предизвикателства е мобилността и логистиката: да се доставят войски, танкове и оръдия до мястото, където трябва да бъдат, с необходимата скорост и да им се осигури логистична подкрепа.
Понастоящем Европа все още е изправена пред големи предизвикателства след края на Студената война, включително липса на складови помещения, липса на подходящи железопътни вагони и аварийни права за преминаване през границите и използване на пътища, като всички тези проблеми трябва да бъдат решени от гражданските власти.
Дори снабдяването на Украйна от мирна Полша се оказва сериозно логистично главоболие, подчерта друг представител на НАТО, който също говори по темата при условие за анонимност. Камионите не могат да се справят с прехвърлянето на ресурсите, няма достатъчно железопътни вагони, които да могат да превозват тежко оборудване като танкове, а разрешенията за транспортирането им трябва да се получават на всяка европейска граница. Да се направи това в разгара на престрелка, при летящи ракети, падащи бомби, срив на интернет и тичащи бежанци към движението на техниката не е никак лесна задача, каза той.
„НАТО не е мислила за защита на територията си, но сега трябва да го направи“, каза Даалдер, който сега е президент на Чикагския съвет за външни отношения. Все пак алиансът се опитва да направи нещо по въпроса в продължение на 40 години и „дори мускулите му да са леко атрофирали, мускулната памет остава“.
„Ключът е хората и правителствата, които никога не са преживявали това, което се случва днес, да се научат да му се противопоставят“, добави той.
