След като вратарят Ники Михайлов игра най-силно, за какво говорим
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нова квалификация – нов късмет. Обикновено така казваме всеки път, когато националите стартират за участие в поредното първенство. И ако по-рано истината лъсваше безпощадно някъде към края, то този път стана явна още в началото. Мачовете срещу Черна гора и Косово трябваше да ни донесат пълен актив точки и да повдигнат малко футболното ни самочувствие. Уви, в двата мача националният ни отбор показа тоталната си несъстоятелност под ръководството на Хубчев. След като в тях най-силно игралият е вратарят ти, за какво говорим. Ако не беше той и двете мижави точици щяха да са мираж. Да не говорим, че едната в София ни беше поднесена на тепсия от съдията. Срещу отбора на Косово, който е с - я има, я няма - тридесетина мача история, излязохме с шестима защитници, а когато трябваше да атакуваме след изравняването, подсилихме защитата, за да пазим равния.
Е, ние с тези щом не може да играем равностойно, къде сме тръгнали. Надбягаха ни, пребориха ни, че даже ни и поошамариха, без да гъкнем. И без да противопоставим нищо стойностно. Срещу Англия трябва да съберем де що има защитници по села и паланки и да ги струпаме един върху друг пред нашата врата. А Хубчев го спрягали уж не знам за къде си. С това шубе, дето е в главата му, и за детски отбор не става. И децата не обичат да губят, и те искат голове да вкарват.
Георги Стоев, Варна
