ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Историята на проф. Иван Бързаков е достойна за роман, в който знаменитият мотив на Петьофи, че “Две неща ми трябват на земята/и те са любовта и свободата./Жертвал бих живота за любов,/любовта да дам за свободата съм готов!”, се вплита с размишленията за живота на вечния изгнаник - в чуждата страна или в родината, след завръщането си в нея. Философското му обобщение на живота е, че днес е резултат от вчера, но изгнанието е вечно, пише "Монитор".
Смята, че отнемането на земята при народната власт е разделяне на българина от корените му. А унищожената връзка превръща хората в градски лумпени. Затова сега България има над 2 млн. емигранти, които са изгнаници за цял живот, независимо къде са – в чужда страна или в родината си.
Роден в София, където е съученик с Бисер Киров, Бързаков следва английска, а след това завършва българска филология в СУ. Признава, че преди през 2013 и 2014 година да стигне до две номинации за Нобелова награда за литература, едва ли си е представял как бурно ще се развие животът му, започнал многообещаващо в някогашна социалистическа България. На 23 години е
най-младият редактор на двутомника “Винсент Ван Гог
Из писмата на художника до брат му Тео”, издаден на 80 езика. Две години по-късно участва в превода на пиесата “Дните на комуната” от Бертолд Брехт, която веднага се играе в Народния театър. Работи като преводач, преподавател по английски и изнася лекции по естетика, публикува статии, литературни и филмови рецензии и поезия в тогавашните специализирани вестници и списания. Като преподавател прилага уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов. Привлича вниманието на ДС и е нарочен, че не изтъква в работата си примери от съветския челен опит, а набляга на западни учени и теории, като си създава куп главоболия с властниците. За това време Бързаков казва, че е “ерата на свръхтоталното робство, несъвместима с всички човешки ценности”. Затова, още не съвсем осъзнато, прави опит още 19-годишен да избяга в Свободния свят, като възнамерява от района на някогашния град Мичурин, днес Царево, с плуване по Черно море да се прехвърли в Турция. Разболява се и това проваля идеята му за бягство. Милицията го залавя в тоалетна на плажа, откарват го в ареста в Бургас, където отнася солидна порция бой, и от там го изпращат в столицата, където се намесват роднини и го освобождават. Но му остава досие в ДС. “Не доказаха, че съм правил опит да бягам в чужбина, но си имаха едно наум. Защото само мисълта за бягство по онова време беше престъпление и някои други платиха с живота си за това”, припомня днес професор Бързаков.
Второто му успешно бягство е на 33 години, когато през 1976 г. успява да подлъже ДС полковник, че отива на международен форум в университета в Краков и в документите не се посочва маршрутът му. Вариантите са през Румъния, откъдето няма как да избяга на Запад, или през Югославия. И той избира втория, защото има по-добри възможности за емиграция. На 9 септември е на пристанище Копер в Словения, но решава, че за свободата му е необходима по-подходяща дата. На следващия ден обаче в Адриатическо море вилнее гръмотевична буря, но свободният свят е на крачка от него - само на десетина километра отсреща е италианският град Триест.
Съблича официалния си костюм, който оставя под една скала
и влиза в морето към 18,30 часа. Плува 11 километра в нощната буря сред светкавиците до полунощ, а когато се озовава на бленувания бряг, установява, че всъщност е още на територията на Югославия, току пред граничния пункт с Италия. В проливния дъжд вижда много близо силуетите на италиански граничен патрул с куче и с риск да бъде застрелян от югославската охрана хуква гол, само по плувки, към италианците и благополучно достига Обетованата земя. След два емигрантски лагера в Италия на следващата година се озовава в САЩ.
Дълго време няма контакт с майка си
Майка му научава от офицер от ДС, че синът й е покойник, т.е. избягал е от България и повече няма да го види. Жената се заключва в дома си и 6 месеца не излиза в очакване да бъде арестувана. След време през Милано синът й успява да пусне картичка до съпругата на братовчед си в Пловдив, която е германка. В нея на развален немски той пише, че е жив и е добре, като се подписва с Ханс Шнеле (Иван Бързаков).
Зад Океана първоначално се установява в Арлингтън, където работи като помощник-келнер в български ресторант. “Разнасях мръсни чинии и чистех, докато една вечер не се появи някакъв костюмар с двама юнаци и ме нарече изменник. Той ме заплаши, че ще си платя за бягството от родината. Разбрах след това, че се казва полковник Кривлев и е аташе в българското посолство. Затова се махнах от там и заминах за Ню Йорк, като дълго време си търсих работа”, припомня си днес проф. Бързаков. Спасява се във фондацията на Карнеги, която го настанява в хотел, намира му работа, а по-късно със спестените пари успява да завърши и New York City Uniwersity. Между 1978 и 2003 година изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията, като преминава през редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Франция, Германия, Швейцария, Англия, Мексико, Венецуела, Бразилия, Уругвай и Аржентина, Япония, Малайзия, Индонезия, Фиджи и други страни по света. Основава в Сан Франциско с група психолози Международен институт за нови методи в образованието, като създава и системата Optimal Learning за максимално възприятие и развиване на мисълта. Тя е предложена със законопроект за модел в училищата на Калифорния, а по-късно е приложена в близо 30 страни по света. През 1985 година българинът защитава двоен докторат по психология и теория на образованието и продължава с научната си дейност и нови методи на работа.
Твори на 5 езика
Иван Бързаков обръща гръб на социалистическия строй и през 1976 година през Югославия се озовава в Италия, а от там в САЩ, където завършва Нюйоркския университет и става уважаван професор. Създател е на системата Optimal Learning за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена в близо 30 страни по света. Връща се в България след промените и се установява във Варна, където живее. Посветил се е на литературата, издал е 4 книги с поезия и есеистика, като на два пъти е номиниран за Нобелова награда. Владее 8 езика и пише на 5 от тях.
Държавна сигурност го посреща във влак от Гърция
През 1985 година стъпва отново на родна земя, но с виза и като американски гражданин. Пътува с влак от Гърция със съпругата си и едногодишната си дъщеря. Тогава ченгетата блокират вагона му на Кулата и го разпитват за бягството му. Тъй като е напуснал България с разрешение за пътуване и не е свързан с антибългарска дейност, няма по-сериозни проблеми с властите. Идва отново за кратко в родината през 1988 година, а след настъпването на т. нар. демократични промени се установява да живее постоянно във Варна. Зад Океана остават 31-годишният му син Кристиян, който е възпитаник на Университета в Бъркли и днес работи в централата на “Гугъл”, както и трите му дъщери – Венета (29 г.) и близначките Искра и Бистра, които още следват.
През последните години проф. Бързаков се отдава на литературна дейност, като пише поезия и есеистика и е издал стихосбирките “Яростно в скръбта”, “В съня над пропастта” и “Лумнали огньове”. Два пъти е сред номинираните автори за Нобелова награда (2013 и 2014 г.) и очаква третата си номинация. Последната му книга е трето преработено издание на “Яростно в скръбта”, като авторът започна представянето й пред българската публика от Варна и Шумен, където събра овациите на ценители и познавачи. На 25 ноември проф. Иван Бързаков ще направи премиера на книгата си в София, на 3 декември – в Пловдив, а след това ще има още две представяния в столицата – на 4 декември и на 9 декември на “Панаира на книгата”. Когато прочетете написаното от него, ще разберете колко е близо до мисленето на всеки съвременен българин, преживял времето между две епохи. Но дори и да не си купите книгата му, срещнете се с този уникален българин и стиснете ръката му. Ще видите, че контактът с него си заслужава и дава сили за живот.
