ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В практиката кредитори, които отпускат заеми на хора с лоша кредитна история, реално купуват недвижими имоти на половин цена от пазарната им. Това пише адвокат Николай Лалев в становище по внесения от правителството в Народното събрание нов Закон за потребителския кредит.
При отпускането на големи заеми, в размер например от 100 хил. евро, фирмите за бързи кредити искат ипотека на имот като обезпечение.
Адвокат Николай Лалев описва схемата. За заем от 100 хил. евро договорената лихва може да бъде 50 хил. евро за година. Но отделно може да има наказателни лихви и неустойки, ако има забава при плащане на вноските. За заем от 100 хил. евро и 50 хил. евро договорени лихви, може да има 30 хил. евро наказателни лихви и 20 хил. евро неустойки. Така заедно с всички такси и разноски за събиране на предоставената сума за 12 месеца дългът може да достигне 230-250 хил. евро, пише адвокат Лалев.
За разлика от клиента, кредиторът реално знае, че когато банките откажат да отпуснат заем, дори с обезпечение недвижим имот, при отпускане на заем кредиторът купува имот, ползвайки се от надеждата на клиента, че ще върне парите, пише адвокатът, но обикновено клиентите остават без имоти.
Адвокатът дава и конкретни предложения за промени по внесения в парламента Закон за потребителския кредит. Според него трябва да бъде наложена забрана за предоставяне на бързи заеми на хора, които имат лоша кредитна история, или на такива, които след плащане на вноска по кредита им остава по-малко от необходимия минимум за живот, тоест когато разполагат на месец със суми под линията на бедност или под размера на минималната заплата.
Адвокат Николай Лалев посочва, че бързи кредити взимат предимно най-бедните хора. Според него това налага да бъдат приети по-ниски размери на годишния процент на разходите, тоест на реалното оскъпяване на предоставените в заем парични средства.
В момента има ограничение, според което годишният размер на разходите (ГПР) по заемите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет. На практика действащият в момента таван на ГПР е 52%.
Във внесения от правителството проект на закон е предложено този таван на разходите да не важи за малки заеми в размер до три минимални заплати. Но за тези малки заеми, ако са с кратък срок са предложени още две ограничения - ако заемът е със срок до един месец, общият размер на разходите по него не могат да надвишават 20% от главницата, а ако заемът е със срок до три месеца, разходите по него не могат да надвишават 30% от главницата.
Според адвокат Лалев таванът на ГПР трябва да бъде обвързан с цената на банковите кредити и да бъде определян като средната стойност на минималния и максималния лихвен процент, който банките предлагат на пазара, бъде увеличен с 50%. Това прави максимален размер на ГПР от 14,55%.
