Невероятна история! Калин и Мартин са осиновени преди 20 години в САЩ! Върнаха се да търсят майка си в България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Калин и Мартин, две осиновени в САЩ българчета от ромски произход, се върнаха 20 години по-късно в дома, където са живели, за да се срещнат с първата жена, която се е грижила за тях, след като биологичната им майка ги е изоставила.
Те заминават като Калин и Мартин, а се връщат като американските граждани Кайл и Мартин, предаде Нова телевизия.
„Винаги съм знаел, че ще се върна тук", призна Кайл. „От три години обмисляме да дойдем", уточни Мартин. Пенка Горанова е жената, която се грижи за момчетата от момента, в който попадат в дома. Вече е пенсионирана.
„В началото не се сетих за нея. Но колкото повече я гледах, толкова повече си спомнях за нея", обясни Кайл и уточни: „Помня усмивката и прегръдката й, после си спомних влакчето".
Двете момчета казват, че от малкото спомени, които пазят, лоши няма. Една от стаите в дома особено много вълнува момчета. „Бях в леглото, когато ме събудиха и казаха, че едни хора искат да ме видят, заведоха ме в стаята на директорката", спомни си Мартин. При директора го чакат Дейвид и Джейн - бъдещите му родители. „Искахме да осиновим едно дете, но когато дойдохме, за да видим Мартин, се оказа, че има и брат. Казахме си, че не може да ги разделим и трябва да ги вземем и двамата", разказаха те. Първото, което Кайл вижда у Джейн и Дейвид, са усмивките им.
За тези 20 години момчетата са станали усмихнати - точно като родителите си. Живеят в Канзас. Кайл се е отдал на готварството, а Мартин е завършил икономически колеж. Само едно нещо помрачава усмивката им.
Момчета искат да разберат коя е майка им, как живее тя, как изглежда, имат ли братя, сестри. Директорът на дома Виолета Драгнева знае кои са родителите им, но няма да каже нито дума. Защото е тайна. И ако я сподели, според Наказателния кодекс, я грози глоба, дори затвор от една година.
Тя е убедена, че е грешка да няма достъп до тази информация.
Вероятно Кайл и Мартин никога няма да разберат кои са хората, дали им живот, но казват, че са щастливи, че са с хората, дали им шанс.
