ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така:
„Ходи ти се на море? Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат. Пред теб има три избора:
Къмпинг. Около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Ако си запален къмпингар, гледаш да си набавиш оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава.
Почивна станция. Около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето. Храниш се в столова, закуската е рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано. Предвидени са и „културно-масови мероприятия”. Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа.
На квартира. Наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си. Топлата вода не е гарантирана.
На морето тогава нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви! Нямаше изобилие от ресторанти с всевъзможни чуждестранни деликатеси, нито безброй лъскави барове и дискотеки. И за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на москвичите си с пъпеши, дини и зарзават.
Нямаше гигантски аквапаркове на всеки ъгъл. И какво от това? Нали имахме море! Дишахме спокойно, без притеснението, че всеки момент може да ни падне някоя тухла на главата от близкия бетонен строеж. Имахме девствени плажове, природа.
Димитър Петров
