Недялко Йорданов в bTV "Тази сутрин" (ВИДЕО): Може да мрънкаме и да дрънкаме, но българите сме независими и прощаващи хора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обичаният от поколения поет Недялко Йорданов гостува в предаването "Тази сутрин" на bTV и в разговор с Антон Хекимян представи премиерните си книги - стихосбирката "Мрън-мрън" и биографичната "Моят Радой". "Защо стихосбирката ви се казва "Мрън-мрън", го запита водещият. "Това е самоирония", усмихна се творецът и прочете емблематичното стихотворение, на което е кръстена поетичната книга. Той отбеляза, че е на 77 години и съответно - във възрастта на мърморенето.
По въпроса за старостта авторът бе философски настроен: "Уж рационално виждаш края, но не вярваш, че има край. Животът какво е - натискаш дръжката на една врата и се озоваваш в друга стая. На мен ми е любопитно да видя какво има там... А и усещането за край не зависи от възрастта. Ето, подвигът на много хора днес ни изглежда необясним. Христо Ботев - момче на 28 години казва: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." Днес изглежда банално да мислим, че си струва да дадеш живота си за нещо, защото няма за какво."
Дали мрънкането не е наша национална характеристика, поинтересува се Антон Хекимян. "На моменти дрънкаме, на моменти мрънкаме - отново шеговито вметна гостът. - Решаваме нещо, тръгваме напред и на третия ден ни се изпарява желанието. Но може пък това да не е толкова лоша черта, това не е белег от робството, българинът е такъв - той се пали и бързо угасва, бързо му минава, умее да прощава. Ето виждам - всеки ден има протести, минава протестът и им минава на хората."
За своя приятел и духовен баща, на когото е посветена биографичната му книга "Моят Радой", Недялко Йорданов разказа: "Радой Ралин е една необикновена личност. Той е истински лирически поет, тъжен поет, той ме взе под своя закрила, той ми е като баща. В книгата са писмата му до мен, защото аз живеех в Бургас, а той в София и благодарение на това се родиха те. Това са уникати, от които се вижда колко тъжен, сантиментален, истински човек е Радой. /.../ Ще ви разкажа една смешна история. Бях млад поет и Радой искаше да ме запознае с големия поет Александър Геров. Геров пожела да му прочета мое стихотворение, прочетох му стихотворението "Любов", посветено на моята любима Ивана. И той неочаквано поиска да му продам от деветте куплета пет. Каза, че ще плати по 10 лв. за всеки от тях и ще ги включи в свое стихотворение. И Радой на една салфетка в ресторанта, в който бяхме, написа договор. В него беше отбелязано, че аз подарявам, както пожелах, куплетите. И наистина след месеци излезе стихосбирка на Александър Геров, в която беше стихотворението му "Жена" с моите куплети - подписано - "Мой вариант на стихотворението на Недялко Йорданов "Любов". Това беше голямо признание за мен!"
Авторът разкри, че ще потърси тази легендарна салфетка в архива на Радой Ралин, който синът му Кин Стоянов, наскоро е предал в Държавния архив.
По повод предстоящия празник на независимостта, Недялко Йорданов коментира:
"Като психика българите сме независими. Ето, сънародниците ни в чужбина показват, че са запазили българското у себе си, интересуват се какво става у нас. Мисля си, че ние по начало сме независими, въпреки, че сме били толкова години под робство. Кой друг народ е издържал толкова години под робство и е оцелял! Дали зависим от Русия, от Америка, от Турция... ние оставаме независими вътре в себе си!", подчерта големият творец.
Цялото интервю можете да видите тук: http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/istinski-istorii-ot-zhivota-na-radoj-ralin.html
