ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бляскавата премиера на най-новата книга на Недялко Йорданов „Пиеси за деца“ (изд. „Милениум”) се състоя в рамките на Международния панаир на книгата и мина при огромен интерес. Изящният сборник за пръв път обединява едни от най-обичаните детски пиеси на поета: „Вълкът и седемте козлета“, „Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село“, „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“, „Приключения опасни със герои сладкогласни“, „И в дъжд, и във вятър, пак на театър“, „Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета“.
Театралните шедьоври на Недялко Йорданов са играни в над 200 театъра по цял свят и са превеждани на десетки чужди езици.
Любимият поет, драматург и режисьор разказа пред „Ретро” любопитни подробности за своята детска „епопея”.
- Г-н Йорданов, кога започнахте да пишете за деца?
- Започнах да пиша за деца, когато синът ми Асен стана на 5 години. Кръстих го „Красимир“ в първата си детска поема „Аз се казвам Красимир“.
Когато се роди Недялко - кръстих го „Владимир“ и последваха поемките „Красимир и Владимир“, „Красимир възпитава Владимир“ и „Красимир и Владимир на село“. Впоследствие това беше и куклената ми пиеса „Крокодил посред Балкана“.
Исках да ги науча да обичат поезията, да усещат ритъма и разбира се, да добият самочувствие като герои на литературни произведения.
Успяха и двамата. Недялко от дете написа сума ти стихотворения и пиеси, но за съжаление, престана, като порасна. Асен прописа в Странджа планина и издаде вече три книги с поезия.
Внучетата ми Тамара и Самуил си имат също по една поемка, а на Кина ѝ предстои да получи такава.
- Зная, че сте започнали като режисьор първо на детски пиеси.
- Да, точно така. Поставих пиеси на Леда Милева и Кина Къдрева, получих режисьорска награда на детския национален преглед в Търговище и така взех първия си режисьорски изпит.
След това известно време поставях само пиеси за възрастни - „Хамлет“, „Слуга на двама господари“, „Носете си новите дрехи момчета“, „Мата Хари“ и др.
Но изведнъж ми се дописа отново за деца и така се почна новият ми период на детски драматург и режисьор.
- Тогава създадохте пиеси, които се превърнаха в класика.
- Първо написах „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“. Написах я в стихове, разбира се. Това за детето е по-интересно и полезно.Тя веднага стана шлагер в доста български театри и това ми даде импулс да продължа.
Следващата пиеса беше „Приключения опасни със герои сладкогласни“. В нея детската публика направо полудяваше на финала, когато героите се състезаваха.
Изобщо и трите ми детски пиеси, написани в Бургас, завършваха със състезания.
Помня на „Приключенията...“ децата вдигаха с два пръста оценка „две“ на лошите герои и това уплаши журито. Казаха, че уча децата да вдигат фашисткия знак „виктория“. Кой да подозира тогава, че това ще стане след няколко години и знакът на СДС.
Третата ми детска пиеса обединяваше някои герои от първите две и въведох нови лица: Писателят, Режисьорът и Художникът. Кръстих я „И в дъжд, и във вятър, пак на театър“ и разкривах пред децата как всъщност се поставя една пиеса в театъра. Това им беше много забавно. Някои деца след време са ми признавали, че от моите детски пиеси са обикнали театъра и са се записали да учат във ВИТИЗ. Мога да спомена много имена. Например Мариус Куркински играеше славейчето Слави в „Приключения опасни“ в театъра на братя Райкови във Варна. Беше едно слабичко срамежливо момченце.
- Как вашите детски творби стигнаха и до екрана на БНТ, където се радваха на огромна популярност?
- Като се преместихме с Ивана в София, в театър „Възраждане“ продължих детската си „епопея“.
Първо по БНТ направихме два детски сериала за „Лека нощ, деца“, в които бяхме водещи: „Аз – авторът Недялко, и аз – водещата Яна“. Това бяха „Смешките“ и „Приключенията“ с участието на такива млади тогава артисти като Велко Кънев, Павел Поппандов, Меглена Караламбова, Владимир Пенев, Михаил Билалов и много други.
Децата всяка вечер очакваха какво ще се случи с героите, които им бяха станали любими.
Сега няма такива детски предавания.
Накрая направихме чисто нов детски сериал „Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“ изцяло с артистите от театър „Възраждане“ Ивана Джеджева, Павел Поппандов, Станислав Пищалов, Мариана Станишева и Митко Босев. Участваше и самият композитор Хайгашод Агасян.
- Кои пиеси се играят на театралната сцена и днес?
- Детските ми пиеси още продължават да се играят в различни театри с различни режисьори и различна музика: на Константин Ташев, Димитър Вълчев и Хайгашод Агасян. Напоследък това става в Бургас, Стара Загора и Варна.
Оказа се, че първата ми куклена пиеса „Козата и седемте козлета“ се играе повече от 40 години в десетки руски театри и научавам това от интернет.
Човек си остава дете цял живот – това съм го разбрал страшно отдавна и затова може би отново ще напиша нещо, но само ако доживея правнуче.
