Съслуживците на Младен Мутафчийски превърнаха света в ад
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Младен Мутафчийски вече е в един друг свят. Дали е по-добър, дали е по-лош и дали изобщо съществува – това всеки ще разбере някога. Както пише на вратата на едно гробище: днес аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. Думата ми е за света тук, долу, на земята. Светът, който такива като колегите и съслуживците на Мутафчийски /за него или добро, или нищо/ превърнаха в ад.
Дълго време водихме отчаяна битка, за да просветлим народонаселението, че не търси виновниците за лошия си живот там, където трябва. Отговорът на въпроса „Кой те в тази робска люлка люлее“ вече е ясно като бял ден, че непременно трябва да съдържа съставката Държавна сигурност и РУ-ГЩ. И над тях, като всевиждащото око, висшата номенклатура на небългарската комунистическа партия. Има разбира се и чисто народопсихологически основания за това състояние на българите, но те не са предмет на този текст. Някой друг път ще се занимавам с тях – все пак не може в един текст да се разположи всичко, което ти се иска.
Та да се върна към колегите на Мутафчийски, демоните на петолъчката и кинжала, които бяха пълни негодници в това да си вършат работата като хората, но преуспяваха в това да съсипят миналото ни, настоящето, бъдещето и идващото след него дори. Защо подкарах с твърдия брус ли? Просто защото ножът е опрял в кокъла. Тук е така – опре ли ни ножът в кокъла, ставаме нормални. Иначе може до края на света да позволяваме да ни тормозят наши и чужди гости. Ченгетата /оперативните работници на службите/ и техните куки /секретни сътрудници, явочници, доверени лица, оперативни връзки, информатори и агенти/ са сред основните виновници за днешното състояние на страната ни.
Докато това не се осъзнае от преобладаващата част от българите и не се проведе мащабна, безмилостна и до корен лустрация, нищо тук няма да се оправи. Иначе, ченгетата и куките на ДС и РУ-ГЩ съвсем не са това, което години наред ви разправят, че са. Повярвайте ми, познавам и кътните им зъбки вече. Сякаш тях е гледал сръбският хуморист Молован Илич, за да пише, че „когато една нула се разболее от комплекс за превъзходство, се превръща в ореол“.
Имам в архива си десетки хиляди страници автентични документи от архива на двете служби и мога да ви документирам и докажа, че работата, с която толкова се гордеят, е била с изключително нисък коефициент на полезност. Работили са нискокачествено, лошо, неефективно, докато са раздували това нищоправене до вселенски размери. Съдете сами. Документите от личния ми архив покриват период от няколко десетилетия, практически целия период на службите по време на комунистическата диктатура.
През всичките тези години ситуацията с качеството на работата на ПГУ-ДС е все една и съща – лоша. Това доказва, че имаме работа със структурен недостатък на системата, а не с временни, извънредни случаи. Четем доклад с гриф „Строго секретно“, от 14.02.1976 г., ОТНОСНО: Работата по линия на САЩ и НАТО на резидентурите /в Анкара и Истанбул/ на ПГУ-ДС в Турция:
„...Поради организационни и кадрови причини резидентурите в ГФР, Англия и Франция не са подхванали сериозно задачите по НАТО…“. В същия доклад на ръководството на ПГУ-ДС е оценена и работата на резидентурите в Гърция и Кипър:
„…качеството на придобитата информация и данни по обектите на проникване е незадоволително и се отнася до изясняване на несъществени въпроси.“
Оценката за работата на резидентурата в Алжир по линия на главния противник /САЩ и НАТО/ е същата:
„Резидентурата в Алжир работи основно по проникване в учрежденията на Франция и френската колония, по които до сега съществени резултати не са получени.“
Четем „Отчет за дейността на ПГУ-ДС през 1981г.“ с рег. № 3764, от 8.03.1982 г.:
„Информационната ефективност от агентурата по линия на ВПР /военно-политическото разузнаване/ в някои основни резидентура може да се види в приложената таблица №1. Общият извод, който следва да се направи е, че информационната ефективност от агентурата като цяло е незадоволителна.“
И продължава:
„…данните отказват, че около 3/5 от общия брой ОВ /оперативна връзка, бел.моя/ нямат никакъв принос в изясняването на информационните задачи по линия на ВПР /военно-политическото разузнаване, бел.моя/. Само 9 от общо получените 176 информации от ОВ са оценени като ценни. На 73 източника на ДОР /дело за оперативна разработка, бел.моя/ и ДОП /дело за оперативна проверка, бел.моя/ от общо 141 лица не е използвана нито една информация.“
Я гледайте качеството на работата на прехваленото научно-техническо разузнаване. Да видим какви са оценките на самите началници в Държавна сигурност за работата на УНТР /управление научно-техническо разузнаване/ към ПГУ-ДС., изразени в Справка от 1984 г.:
„Ръководството на Управлението се тревожи от факта, че тези успехи са дело на съвсем малък кръг от хора, на 15-20 души. А УНТР в Центъра и зад граница има щат от над 150 души. Ако този мощен апарат се впрегне целенасочено, резултатно в работа, коренно може да се измени облика на УНТР. Много ОР се задоволяват с дребни резултати, стоят встрани от решаване на основни проблеми на НТР, нямат свой личен принос…“
Оценката на КГБ за работата на УНТР при ПГУ-ДС също не е ласкава: „УНТР няма особени резултати и в изпълнение на съвместната ни програма със съветските другари, където критериите към добиваната информация са изключително високи. Ръководството на Управлението счита недостатъчен приноса на колектива на УНТР в придобиването на политическа информация. Това не е нов проблем. ОР от НТР и друг път сме ги критикували, че подценяват въпросите по придобиване на информация по линия на ВПР...Какви са фактите?
ОР на УНТР на задгранична работа през 1983 г. – 57. Придобити информации по ВПР – 242 /използувани – 62, ценни – 19/. Среден брой информации на ОР – 4,2, ОР без нито една информация – 24, ОР с по 1 или 2 информации – 18. За управлението общо положението е следното: От 150 оперативни работници за слаба работа са предупредени 25(т.е. всеки шести оперативен работник, или 16 % от състава). “
А в отдел 01 на ПГУ-ДС /турския отдел/ ситуацията е направо трагична:
„Отдел I. – има 2 резидентури с общо 11 ОР, от които: 4 са предупредени за слаба работа, 7 са били в отпуск и 4 са се завърнали окончателно от резидентурите. Отчет са подготвили 5 души, оценка на 8, а работата разгледана на 7 ОР. На 3 ОР е сложена оценка „незадоволителен“, а на 5 – „задоволителен“. На 4 ОР не е разгледана работата. Заслужава специално внимание факта, че всеки трети-четвърти ОР е предупреден за слаба работа и ниските оценки за работата на болшинството разузнавачи.”
Алооо, готованковците от турския отдел на ПГУ-ДС /Солаков и Желев от СКАТ/, най-много врещите по медиите какви „велики“ специалисти сте. Кам я вашата работа в турския отдел, а? Да питам ли кой открадна 4 000 долара от резидентурата през 1988 г. в Анкара? А кой беше пенсиониран през 1988 г. от същата резидентура в Анкара?
Вижте какво пише в строго секретната, за вътрешно ползване история на резидентурите на комунистическото разузнаване-небългарските ченгета си признават, че са започнали финасирането си с контрабанда. И с контрабанда завършиха. Най-лошото е,че пренесоха тези си „опитности“ и в наше време. Ето откъде са се учили днешните контарабандисти на цигари:
„Със съгласието на партията и лично на Георги Димитров, правителствените институции у нас дадоха разрешение да си набавяме необходимите средства по второ направление чрез неофициална търговска дейност. За целта Борис Николчев и Антон Мечкуев създадоха два пункта – във Виена и Берлин – съветската зона, със съветска помощ, разбира се. Основният капитал на пукта във Виена беше 500 кг български цигари. Само за няколко години ръководителят на пункта Коста Василев – безпартиен, обезпечи на Центъра и на някои от резидентурите хиляди и милиони шилинги, долари, форинти, крони. Тази дейност беше най-строго контролирана от Николчев и Мечкуев и от резидента Г. Калпаклиев.“ (Архив на ПГУ-ДС, Фонд 9, опис 4, архивна единица …). Край на цитата.
Такива свидетелства за пълната неграмотност и безпомощност на комунистическите ченгета и куки да си свършат работата, която едно разузнаване трябва да върши, са легион. Същата е ситуацията и в комунистическото военно разузнаване РУ-ГЩ. Трябва да свършвам, че отдавна преминах горната граница на размера, които мога да си позволя във в. Ретро, но ще завърша с това. Четем доклад на съвещанието за отчитане на изпълнението на информационните задачи от агентурния сектор в РУ-ГЩ през 1982 г.:
„Така например, от общото количество информационни сведения, доставени от РП-Бон, около 80 % са добити от тези средства, от РП-Вашингтон – 68 %, РП-Лондон – 76%, РП-Виена – 67%, РП-Атина – 46%.При това данните от средствата за масова информация не се анализират и оценяват всестранно и задълбочено, поради което в редица случаи те имат противоречив и несъответствуващ на конкретната обстановка характер. От друга страна в много случаи и информацията, получена по други способи не се различава съществено от публикуваното в печата….В резултат на всичкотова процентът на неизползуваната информация все още е твърде голям. За отдел XI тя е 74 %, отдел V – 70 %, за отдел VI – 66,9 %, за отдел VII – 64 % и за отдел VIII – 77 %... Част от доставяната военно-техническа информация главно от отдел VII съдържа най-общи данни за отделни системи оръжия и бойна техника, тъй като в нея преобладават фирмени рекламни проспекти“.
Баста. Тези да си ходят, защото това е най-лекото, което може да им се случи.
