Нека се върнем в реалността

Задават се 4 тежки гостувания

Националният футболен отбор на България за първи път от много години ни накара да се чувстваме горди, че сме българи. След силните мачове срещу еврофиналистите Италия, Дания и Чехия момчетата на  Пенев доказаха,  че имат потенциал и възможности да са равностойни на най-големите. С непримиримият си дух, класа и колектив националите ни подсказаха, че излизането от периферията на футболния свят не е само мираж. Във футболната общност цари невиждан оптимизъм,  12-я играч - феновете започнаха да пълнят Националния стадион и неистово да подкрепят лъвовете. По медиите вече масово се тиражира и евентуалното класиране на Световното първенство в Бразилия. Нека обаче все пак бъдем реалисти и да не летим в облаците.  Да не натоварваме с прекалено големи надежди българките футболисти, да не внасяме напрежение в изградения от Любо Пенев тим. Не е правилно да се натъртват въпроси за големите цели и за евентуалните предстоящи родни успехи. Типично по български започнахме да се реем в небесата с огромните си очаквания. Действителната реалност обаче е малко по-различна. Пред наставника и момчетата предстои дълъг път, за да може отбора да се превърне в постоянна величина. Да, изиграхме четири много силни мача, показахме добра игра и самочувствие. Но предстоят още много тежки битки, в които националите трябва да докажат, че отличните резултати в началото не са плод на късмет и слаба игра на съперника (както някои медии написаха, опитвайки се да умаловажат труда на националите). За всички е ясно, че Дания и Чехия няма да се примирят с актуалното си класиране и ще вземат необходимите мерки,  за да подобрят представянето си, а до март има много време. Период, през който във формата на футболистите могат да се появят пукнатини, да не дава Бог. След привидно лесния домакински мач, който ни предстои с Малта ни очакват четири поредни гостувания. Представянето в тези срещи ще даде въпросите на много отговори и най-вече на това дали имаме нужната класа, за да заслужим мястото си на световните финали. Цел, за която до скоро никой не смееше дори да си помисли. За да сме напълно обективни обаче трябва да отбележим, че в представянето на нашите се прокраднаха и някои слабости. Като например реализирането на голове и недостатъчната дисциплина по време на футболните срещи (визирам някои от глупаво изкараните жълти и червени картони по време на квалификациите). Благодарение на свръхамбициите и излишната еуфория, която се създаде около националния отбор рискуваме да се сгромолясаме от високо и то със скоростта на Феликс Баумгартнер, полетял от космоса. А това свободно падане ще боли и то много. Така, че за доброто на всички обичащи футбола и родината – нека бъдем реалисти! / Явор Белчев, ПИК