ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Освен наследството от титли, трофеи и успехи, което ни завеща Димитър Пенев, той остави след себе си и неподражаема колекция от футболни бисери. Безчет са крилатите му фрази, изречени през дългогодишната му кариера на футболист и треньор, но безспорно един откъс от съблекалнята на националния отбор няма да бъде забравен никога не само от запалянковците, но и от всички българи.
Случката е от митичния "Парк де Пренс" в Париж, откъдето през 1993 г. бе поставено началото на незабравимото американско лято година по-късно, когато "лъвовете" шокираха футболния свят с четвъртото си място на Мондиала в САЩ.
Ето как протича разборът на Димитър Пенев на 17 ноември, минути преди началото на мача Франция - България:
- Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.р. - Златко Янков), ти ще си с Кантона.
- Ама те са един и същ човек!
- Тогава двамата ще се разберете някак си...
Стоичков и останалите национали избухват в смях, а Ицо си позволява да коригира Стратега: "Пена, Кантона играе с № 11, значи говориш за един и същ футболист!".
Вместо да се смути, Димитър Пенев си повдига леко очилата и стрелва остър поглед към Камата: "Не ми кудкудякай, щото ти няма да решиш мача. Я Любчето (Любослав Пенев), я Емил (б.р. - Костадинов) ще го реши!".
Така и става. След историческата ни победа с 2:1 освен с типичния си шопски хумор, Пената вече е известен и с оракулските си способности. Битката на 17 ноември 1993 г. националите печелят с 2:1 с попадение на Емил Костадинов в последната секунда на редовното време и се класират за финалите на Световното първенство в САЩ.
Двубоят се играе пред близо 50 хиляди зрители и е един от най-драматичните в цялата история на европейския футбол. Началото за нашите е трудно - в 32 минута Ерик Кантона открива резултата след подаване на Папен и удар от въздуха. България обаче бързо се връща в играта - малко след това Емил Костадинов засича неспасяемо с глава центриране на Балъков от ъглов удар и двата тима се оттеглят при равенство на почивката. То се запазва до самия край, когато се ражда легендата за "Господ е българин". Секунди преди изтичането на редовното време Красимир Балъков подава към Любослав Пенев, който от своя страна пуска прехвърлящ пас към набралия скорост Костадинов. Крилото поема топката във въздуха и миг преди Лоран Блан да връхлети в краката му изстрелва истински снаряд под рамката на вратата на Бернан Лама - 2:1 за България.
Драматичната победа класира националния ни тим за шести път на финали на Световно първенство. По терените в САЩ българите отново пишат история. Освен че записва първи успех на Мондиал (4:0 над Гърция), тимът на Димитър Пенев постига знаменити победи над Аржентина, Мексико и актуалния световен шампион Германия, за да се окичи с бронзовите медали.
Франция - България 1:2
Франция: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80 - Герен), Папен (72 - Жинола), Кантона.
Селекционер: Жерар Улие.
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов (81 - Боримиров), Балъков, Лечков (81 - Алекандров), Янков, Костадинов, Л. Пенев, Стоичков.
Селекционер: Димитър Пенев.
Голмайстори: 1:0 Ерик Кантона 32, 1:1 Емил Костадинов 37, 1:2 Емил Костадинов 90.
